Определено тази година Шампионската лига ще ни предложи нещо различно. За разлика от последните издания, този път на финал ще видим един отбор, който за пръв път има шанса да е толкова близо да най-високото отличие в клубния футбол - Челси.

Факт е, че един отбор може да бъде признат за гранд единствено и само тогава, когато може да се похвали минимум с един трофей от Шампионската лига. Точно това й липсва на "синята армия", въпреки милионите, които Абрамович изсипа в началото.

Всъщност за мнозина историята на Челси се дели на две фази - преди и след руснака.

Повечето от феновете познават само втората ера, а за първата са чували единствено за Дзола и при повече късмет Виали.

Това незнание им дава основание да определят тимът от западен лондон като посредствен, средняк и прочие епитети, които обаче не са толкова близо до истината. Според мен, омразата на антифеновете се гради най-вече на факта, че изведнъж на футболната сцена се появи отбор, който е реален конкурент на техните любимци.

Челси е един изключително препатил тим и всеки, който иска, може лесно да провери историята. Клубът се разминава на косъм с тотален финансов крах в края на 70-те години, като за да продължи съществуването си е принуден продаде всички звезди.

80-те също са доста сурови. "Сините" не разполагат с пълната си спортна база, тъй като поради многото си дългове са дори на косъм и от загубата на "Стамфорд Бридж". В началото на 90-те обаче след дълги и тежки съдебни битки, лондончани успяват да си върнат изгубеното и вече могат да продължат напред.

Първите години са трудни и реално Челси не може да се откъсне от средата на таблицата. С идването на Рууд Гулит обаче нещата се променят. През 1996г. "сините" се отправят нагоре, където им е мястото. За тези, които не знаят, през любимия за феновете на Юнайтед сезон 1998/1999г., Джианлука Виали извежда тима до 3-то място във Висшата лига само на 4 точки от шампиона.

През 2000 година "сините" достигат до четвъртфиналите в Шампионската лига, където побеждават зрелищно Барселона с 3:1 като домакин, но на Ноу Камп губят тежко и отпадат. Малко преди това стават първия английски отбор спечелил втора КНК, което ги прави и единствения английски отбор с две такива отличия.

Може още много да се изпише за това, какво са постигнали сините. Ще спомена само, че това е отборът който държи рекорда за най-много спечелени точки в един сезон (95), рекорда за най-много мачове без допуснат гол в един сезон (25), най-много победи във Висшата лига (29).

Челси е отбор, който винаги е бил сериозен залък за големите, но глупави грешки срещу слабите отбори са пречили за да се постигне нещо съществено. Отбор, в който са се подвизавали футболисти като Денис Уайз, Джанфранко Дзола, Марсел Десаи, Дидие Дешан, Греъм Льо Со, Джими Флойд Хаселбанк и прочие.

Когато Абрамович купува лондонския клуб през 2003г. той много добре знае какво купува - един отбор, на който му трябва малко за да бъде сред най-най-добрите. Отбор, който разполага с великолепни играчи като Лампард и Тери.

Така че Челси е всичко друго, но не и посредствен тим.

Колкото до милионите на Абрамович, самият той разбра, че безспирното изсипване на пари и купуването на звезди против волята на треньора (какъвто бе не един и два пъти случая с Моуриньо), просто не дава резултат. Нужно е време и внимателно избиране на новите попълнения - нещо, което наблюдаваме в Челси от две години насам.

И стигаме до финала... той определено обещава да е интересен. "Сините" си го заслужиха и по този въпрос не може да се спори. Късметът им изневеряваше толкова пъти, а да не говорим и за спортните съдийски отсъждания в другите полуфинали срещу Ливърпул.

Това определено е най-сладкият финал за възпитаниците на Аврам Грант, който пък ако спечели поне един от двата възможни трофея, определено ще бъде носен на ръце от феновете на "сините" и те ще забравят "Специалният", техният любимец - Моуриньо.

21 май, Лужники, Москва - Челси и Юнайтед спорят на два фронта и докато във Висшата лига "червените дяволи" разполагат с голово предимство, в Шампионската лига всичко ще започне от 0:0...

И нека по-добрият победи!

Александър Македонски, Gol.bg