Понеделник беше един изумителен ден в спортните среди. Историята на футбола не помни толкова напрегнат последен ден от трансферен прозорец, подобни обрати и новини, от които повечето заслужават да бъдат на челните страници на вестниците.

Вестта за смяната на собственика на Сити бе една от първите гръмки новини. След една година царуване тайландският преследван от закона милиардер Тхаскин Шинаватра подписа меморандум за скорошна продажба на 90% от акциите на клуба на арабската "Абу Даби Юнайтед Груп фор Дивелъпмънт енд Инвестмънт".

Първоначалната реакция беше - добре, това е хубаво. Сити ще се стабилизира. След няколко часа обаче дойде още по-интересна новина - "гражданите" купуват Робиньо под носа на Челси и чупят трансферния рекорд на острова със своите 32.5 млн. паунда. Появи се логичният въпрос, кой всъщност притежава Сити, че да стори това?

Оказа се, че 90% от акциите на въпросният консорциум, представляван от д-р Сюлейман Ал-Фахим са притежавани от Шейх Мансур бин Зайед Ал Нахян.

Кой е той?

Той е член на фамилията с откровено най-синя кръв в Абу Даби. Той и 19-те му братя контролират всичко в емирството. Забележете, женен е за дъщерята на владетеля на Дубай - шейх Мохамед бин Рашид Ал-Мактум.

Богатството на фамилията Ал-Нахян се оценява на само около... 1 000 000 000 000 долара (1 000 млрд. долара). Шейх Мансур (този, който държи "Абу Даби Юнайтед Груп") е също така член на федералното правителство, което управлява Обединените Арабски Емирства. Любовта му към спорта е всеизвестна, той вече е президент на ФК Ал Джазира, както и президент на Емирската Федерация по езда, дори притежава... 300 чистокръвни жребци.


Една малка част от богатството на Ал-Нахян.

Освен това той и братятата му  контролират Държавния инвестиционен фонд на Абу Даби, който се оценява на 460 000 000 000 паунда (460 млрд.). За сравнение активите на Роман Абрамович са около 12 млрд.

Въпросният фонд е създаден с цел там да бъдат пренасочвани всички пари спечелени от търговията с петрол и да могат да бъдат инвестирани след време в нещо различно, например футболисти.

38-годишният шейх е толкова богат, че застанал до него Роман Абрамович изглежда като детенце с прасенце-касичка. Той е един от петимата братя, които контролират Абу Даби. Богатството му е несметно и до момента няма проучване, което да го е обхване цялото.

Следва логичният въпрос - може ли Манчестър Сити да изпълни заканите си и да разбие хегемонията на "Топ 4" във Висшата лига - Манчестър Юнайтед, Челси, Арсенал и Ливърпул? И може ли всъщност Сити да се окаже новият Челси?

Мнозина сигурно помнят гръмката продажба на лондонския клуб през 2003г. Челси не бе посредствен отбор, но бе и далеч от понятието "гранд". "Сините" имаха няколко трофея във витрината си, имаха потенциал да се борят с големите, правеха го, но издишаха в определени моменти и все нещо не им достигаше да се намърдат в челото.

Ако трябва да сме честни Ман Сити е далеч по-посредствен отбор, последното отличие на "гражданите" е от далечната 1976 година - Купата на Лигата.  Но това разбира се е само история. В крайна сметка ситуацията е идентична.

Парите донесоха в Челси липсващата доза стабилност, класа. И отличията веднаха дойдоха - два пъти шампиони във Висшата лига, една купа на Футболна Асоциация, финал за Шампионската лига и прочие...

Преди Челси на острова нямаше "Топ 4". На някои им звучи смешно, когато се заговори за "Топ 5", но замислете се - какво пречи на Манчестър Сити действително да повтори успеха на лондончани, при положение, че разполагат с нечуван финансов ресурс?

Отдавна отминаха годините, когато футболистите се състезаваха за чест и слава. Комерсиализацията на футбола е необратим процес, част от глобализацията. Да се бориш срещу нея е обречена кауза - факт. Манчестър Сити наистина могат да имат почти всеки играч от световна класа, а тези хора печелят отличия. Отличията привличат феновете и в един момент веригата се затваря.

През 2003 година Шевченко, Дрогба и Деко не биха помислили за трансфер в Челси. Сега обаче това изглежда логично - дори Шева не е от класата на "сините" и не може да се наложи. Същото е и със Сити - сега Бербатов и Роналдо не биха помислили да играят там, след три или четири години нещата може да стоят различно.


Колажът на "Сън" буди усмивки, но всъщност дава ясна насока за развитието на футбола.

Смейте се, когато Ал-Фахим говори за трансфери на Роналдо, Торес, Фабрегас, Кака и компания. След 3-4 четири години обаче ще има и нови звезди, които сега тепърва изгряват и те, като нищо ще играят за Манчестър Сити. Робиньо подписа с тях по-малко от ден след идването на арабите, нима има нужда от по-убедителен аргумент?

Разбира се никой не твърди, че "гражданите" ще станат по-легендарен клуб от Юнайтед, Ливърпул, Милан, Ювентус, Реал или Барселона. Европейските грандове имат по един век история зад гърба си, която небесно-сините първо трябва да наваксат, а за това ще им трябват още 100 години и условието, че въпросните клубове не печелят нищо. Това е в сферата на научната фантастика, поне засега.

Така че по-добре да вземем на сериозно арабските амбиции. Идеята на фамилия Ал-Нахян е проста - да натрупа опит в сферата на спорта и туризма, за да може да реинвестира парите в това, когато петролът свърши. Тези хора нямат друг избор защото черното злато е на изчерпване, а те не искат да губят богатството си.

Кой знае, преди пет години Челси, днес Манчестър Сити, а утре може би Евертън, Портсмут, Лийдс и Нотингам. Защо не ЦСКА и Левски...

Александър Македонски, Gol.bg