Артета обърна гръб на Пеп и Венгер

Следващата спирка по пътя на Арсенал към славата във Висшата лига е домакинство на Евертън. Така за пореден път Микел Артета ще се изправи срещу бившия си треньор именно при карамелите – Дейвид Мойс. Испанецът прекара 6 години и половина като играч в Евертън – повече, отколкото във всеки друг клуб. Като продукт на прочутата школа Ла Масия и родом от Страната на баските, която е дала на футбола изключителни умове като Шаби Алонсо, Андони Ираола и Унай Емери, Артета е бил заобиколен от тактически влияния през целия си живот. И все пак именно престоят му на „Гудисън Парк“ под ръководството на Мойс изглежда е повлиял на визията му за тази версия на Арсенал.

Евертън в началото на този век беше истинско олицетворение на работническата класа и средата на таблицата във Висшата лига. Срещу карамелите се играеше трудно, особено на „Гудисън Парк“ – извличаха максимума от това, с което разполагаха, бяха директни, упорити и страховити. В много отношения именно те дадоха модела за този отбор на Арсенал.

Артета е уникален персонаж, защото животът му като футболист изглежда почти напълно откъснат от този като мениджър. В по-младите си години той беше нещо като странстващ играч сред емблематични клубове, започвайки в Барселона, след това ПСЖ, Рейнджърс и Реал Сосиедад. Но Артета почти не получи шанс в клуба от детството си и затова премина под наем в Евертън в средата на сезон 2004/05, в който карамелите завършиха в Топ 4 на Висшата лига. Испанецът бързо се превърна в герой на „Гудисън Парк“

През 2025 година Мойс говори с топли думи за развитието на Артета и как то е оформило характера му: „Микел беше умен във футболното си мислене. Знаеше как иска да играе. Понякога беше малко мърморко. Но това също е добър знак. Искаше нещата да се правят правилно и отборът да играе по-добре. Беше страхотен капитан и футболист“.

Ясно е, че в отношенията между Мойс и Артета е имало нещо, което е докоснало дълбоко и двамата на емоционално ниво. „Мисля, че той ме направи по-добър човек, накара ме да узрея в ранните етапи на кариерата ми – заявява испанецът за шотландския си ментор. – Беше наистина взискателен и предизвикателен, но в същото време подкрепящ. Много ми харесваше и начинът, по който ръководеше групата. Той наистина изгради силна вяра в клуба, че трябва винаги да сме заедно, да се грижим един за друг и никой да не е по-важен от отбора. Думите, които бих използвал, са благодарност и възхищение.  Той ме научи на любовта, която изпитва към играта, а след това и на почтеността, която играта изисква на всяка цена. Мисля, че е забележителен човек. Много съм му благодарен за всичко, което направи за мен. Това е повече от уважение, мисля, че е възхищение. Обичах да играя под негово ръководство. Бих минал през тухлена стена заради него“. 

Световете на Мойс и Артета се сблъскаха отново през 2014-а, когато първият получи възможност да поеме Реал Сосиедад, няколко месеца след шумното си уволнение от Ман Юнайтед. Оказва се, че именно Микел е посъветвал бившия си мениджър да приеме работата.

Артета за първи път беше посочен като потенциален мениджър на Арсенал през 2018-а след напускането на Арсен Венгер. Той игра пет години под ръководството на французина, беше капитан на артилеристите и се утвърди като любимец на феновете. След като сложи край на кариерата си през 2016-а, Артета реши да се присъедини към щаба на Гуардиола, след като каталунският тактик пое Ман Сити.  През 2019-а дойде неговият момент и той пое юздите на „Емирейтс“. През първите години на испанеца като мениджър на Арсенал ясно се виждаха признаци на влиянието на Венгер и Гуардиола върху философията му. Артилеристите играеха с характерната си увереност с топка в крака, футбол с едно и две докосвания, за да развиват атаките си. Когато Арсенал се включи с гръм и трясък в битката за титлата през 2022/23, той беше най-атрактивният отбор в страната.

„Арсен е тук. Постоянно живее с мен в настоящето – заяви Микел за Венгер през този сезон. – Нямаше да съм тук, ако не беше той. Венгер като човек има такава аура и такава личност, че живее с теб. А после и това, на което Пеп ме научи“. Артета отдавна твърди, че четирите му основни треньорски влияния са Гуардиола, Венгер, Почетино и Мойс. Така че защо именно последният изглежда вдъхновява Арсенал през 2025/26?

Отговорът се крие в историите на сезона. Висшата лига е по-физическа от всякога и по-зависима от статичните положения от всякога. Когато Артета назначи Никола Жовер за треньор по стандартните ситуации през 2021-ва, това наистина беше с идеята да подобри отбора в детайлите. В търсене на съвършенство чрез контрол Арсенал на Артета превърна статичните положения в едно от основните си оръжия, ако не и най-важното.

С изключение на Сити, който все още се опитва да играе почти догматично, но за сметка на защитната стабилност, цялата Висша лига играе разширена версия на футбола отпреди 15-20 години. Арсенал, подобно на първата версия на Евертън на Мойс, е пълен с високи футболисти, които са отлични в единоборствата. Основната разлика е, че Артета е събрал скъп състав. И това работи, защото мечтите са все още живи на 4 фронта.

Учителят Мойс и преди е спирал своя ученик. Неговият Уест Хем навакса изоставане от два гола, за да стигне до 2:2 с Арсенал по време на срива на артилеристите през 2022/23. Артета ще се надява, че е усъвършенствал отбора си достатъчно по образа на бившия си мениджър, за да го победи в събота.

Шон УОЛШ, Goal.com, превод на в-к Тема спорт

Снимка: БГНЕС