В края на миналия сезон, когато бях част от екипа на Райън Гигс в Манчестър Юнайтед, ме попитаха кого да привлече клубът през лятото – Сеск Фабрегас или Тони Крос. Тогава си помислих, че когато човек е поставен пред трудния избор между тези двама страхотни футболисти, отговорът може да е само един. Отговорих, че Юнайтед трябва да купи и двамата.

Не знам какво се случи с опитите да бъдат привлечени двамата през лятото. Първоначално клубът действително работеше и по двата варианта. Но истината е, че в момента, 11 дни преди затварянето на трансферния пазар, ситуацията в Юнайтед не търпи никакво отлагане. Бившият ми клуб трябва да привлече няколко класни попълнения.

Честно казано, страх ме е за Юнайтед. Наистина ме е страх, че клубът може да падне отвисоко и да затъне в блатото на посредствеността, така, както стана с Ливърпул през 90-те години. Помня много добре, че само преди 15 месеца клубът спечели титлата за 20-и път в историята си. Наясно съм, че Манчестър Юнайтед все още е №1 в Англия по отношение на финансите. Той притежава най-големия стадион във Висшата лига и се радва на най-високите приходи от продажби на билети. Но в крайна сметка успехът и репутацията на всеки клуб се градят върху онова, което става на терена.

След загубата от Суонзи и като се има предвид, че от края на юни досега бе привлечен само един футболист, смятам, че е време за мащабни промени. От какво се нуждае Юнайтед? От петима футболисти. Но нямам предвид петима играчи с потенциал за развитие. Нужни са петима опитни футболисти… засега. Петима истински футболисти, способни веднага да се включат успешно и да обърнат нещата.

Нападателите на Юнайтед са сред най-добрите в Премиършип. Проблемът е в останалите звена. Петимата, върху които бих се спрял самият аз, са Чаби Алонсо, Сами Кедира, Рафаел Варан, Анхел ди Мария и Матс Хумелс. Реал би прибрал доста солидна сума, като се има предвид, че четирима от тях са играчи на Кралския клуб. Ясно е, че трудно може да бъдат купени и петимата. Но това е класата, която недостига на Юнайтед в момента. Засега нямам достатъчно впечатления от Маркос Рохо. Може да се окаже, че е добро попълнение.

Нека изясня едно: дошло ми е до гуша да критикувам клуба, в който мина цялата ми кариера като футболист. Но Юнайтед загуби седем шампионатни мача на "Олд Трафорд" през миналия сезон, а в събота започна новото първенство с поражение у дома от Суонзи. Юнайтед трябва да спре пропадането. По времето на сър Алекс Фъргюсън, когато трофеите валяха като дъжд, подобна посредственост беше немислима. Но е то че това се случва.

Ако се спрем на петимата гореспоменати играчи, феновете на Юнайтед трудно ще приемат Алонсо, защото той е играл в Ливърпул. Но какво от това? Той притежава класата, нужна на отбора. Може да не е сред най-бързите, но и никога не е бил. Андреа Пирло също не е сред тях, но никой не би отрекъл, че умее това-онова на терена.

Алонсо е отличен подавач, както на късо, така и на дълго разстояние. Освен това има тежък удар. Помня, че през януари той преподписа с Реал, но с идването на Крос и като се има предвид, че белите разполагат и с Лука Модрич, може би той би се съгласил да напусне Мадрид.

Харесвам Кедира заради енергичната му игра и опита му. Той стана световен шампион с Германия и спечели Шампионската лига с Реал в рамките на два месеца. Той е футболист със самочувствие. По-слаб е като плеймейкър в сравнение с Алонсо, но притежава други достойнства. И изглежда, че Реал няма нищо против да се раздели с него.

Що се касае до Ди Мария, 50 млн. паунда са голяма сума, но той ще върне на "Олд Трафорд" нещо, което липсва отчайващо в последно време: възбудата от домакинските мачове. Когато Юнайтед играе у дома, тимът се нуждае от играчи, притежаващи достатъчно бързина и техника, за да могат да преодоляват съперниците един на един и да създават емоции на зрителите. В най-добрите си години клубът винаги разполагаше с такива футболисти: Райън Гигс, Кристиано Роналдо, Уейн Руни, дори Карлос Тевес. Антонио Валенсия също го правеше в началото.

Ако погледнем сегашния състав, човек се пита кой би могъл да осигури подобен импулс у дома. Аднан Янузай ли?... Гостуванията са съвсем друга история. Тогава не си под напрежение да атакуваш. Просто държиш топката, смълчаваш домакинските фенове и чакаш своя шанс. У дома не може така.

Харесвам Варан и смятам, че той няма да има много шансове за изява в Реал тази година. Хумелс пък много пъти заяви, че иска да остане в Борусия (Дортмунд), но Юнайтед има нужда от опитен защитник от неговата класа.

Докато гледах мача със Суонзи в събота, ми направи впечатление, че всеки път, когато гостите влизаха в половината на Юнайтед, изглеждаше, че са напът да отбележат гол. Загрижен съм най-вече за това дали Джони Евънс, Фил Джоунс и Крис Смолинг ще останат здрави през целия сезон.

Джоунс и Смолинг не изглеждаха стабилни в схемата 3-5-2. Джоунс е сред играчите, във връзка с които често се споменава думата "потенциал". Той е на 22 години и е играч на Юнайтед от три сезона. Не мисля, че е способен да предусеща опасността по начин, типичен за един централен защитник. Бих предпочел той да се изявява като десен бек.

Крис Смолинг пък непрекъснато увисваше в тази система. Много пъти Вилфред Бони печелеше физическите единоборства с него. Освен това нито Джоунс, нито Смолинг говорят достатъчно на терена. Щеше да е идеално Тайлър Блакет да направи първите си крачки в представителния отбор до хора като Неманя Видич и Рио Фърдинанд. Питам се защо настоящите централни защитници на Юнайтед не са на необходимото ниво?

Имам някои съмнения относно схемата 3-5-2, която Ван Гал иска да наложи. По време на световното се чудех дали не е преценил, че тя е най-удачна с оглед на играчите, с които разполагаше Холандия. Така той насищаше средата на терена, караше отбора си да се подреди компактно и се надяваше Ван Перси и Робен да свършат работата в нападение. Не бих казал, че холандците играха особено ефектно. Притеснявам се, че може да опита да внедри същия стил и в Юнайтед.

Но вината за създалата се ситуация не е на Ван Гал. Ясно е, че проблемите не са от вчера. Предполагам, че трябваше да осъзная, че дори само това, че играя в Юнайтед на 38 години, беше достатъчна индикация, че новите футболисти не бяха на достатъчно високо ниво, за да изместят нас, ветераните. Същото стана и с Райън през миналия сезон. На моменти той беше най-добрият играч на Юнайтед, въпреки че беше на 40 години.

Най-тъжното нещо от първия кръг беше, че след като гледах Манчестър Сити и Челси, трябва да призная, че Юнайтед не е от тяхната класа. Може би тимът не е дори от класата на Арсенал и Ливърпул, които отстъпват на Сити и Челси. Юнайтед задължително трябва да предприеме сериозни ходове на пазара в оставащото време до затварянето му.

Непрекъснато ни повтарят, че клубът разполага с достатъчно средства. Бих казал, че сега е моментът парите да бъдат похарчени.

Пол Скоулс, "Индипендънт"