Отчаяните времена изискват отчаяни мерки. Изразът идва от древния гръцки лекар Хипократ по повод тежките болести и най-подходящото лекарство за тях. В тази връзка изглежда, че вече сме достигнали до фазата на безнадеждното заболяване, засегнало "Манчестър Юнайтед", където вече има само едно лекарство - Жозе Моуриньо.
Разбира се, има много причини феновете и ръководителите на най-прочутия английски клуб да се смутят от прибягването до една толкова скандална фигура. Като начало - неговото поведение край болничното легло съвсем не е на милосърдна сестра.
Само че колко дълго още може "Юнайтед" да се бори срещу изглеждащото все по-очевидно назначение? Какъв друг реален вариант има "Юнайтед", докато приближава деня, в който или Луис ван Гаал ще напусне, или "Юнайтед" ще го избута встрани? Райън Гигс? Стига, де, та това ще бъде лесният избор.
Поверявайки кормилото на Гигс, "Юнайтед" ще се довери на човек от собствената кухня, като назначаването ще бъде подкрепено от неговия фенклуб. Само че да доведеш някой, който не е нищо повече от треньорски чирак, би представлявало огромен риск.
Което връща спомените далеч назад, когато "Юнайтед" се обърна към Уилф Макгинес, след като Мат Бъзби се пенсионира. Макгинес, много обичан и популярен, верен само на един клуб, не ставаше за тази работа. После Франк О'Фаръл престоя само 18 месеца и "Юнайтед" трябваше да търси повече от 20 години, докато намери евентуалния наследник на Бъзби, способен да създаде цяла империя.
Въпреки че през този период Томи Дохърти даде на феновете на "Юнайтед" нападателния футбол, който те винаги са обичали и изисквали. А Рон Аткинсън още повече успокои люшкащия се кораб с класирания в челната четворка и 2 триумфа за Купата на Англия. И все пак клубът трябваше да чака, преди Алекс Фъргюсън, доказан победител както вкъщи (Шотландия), така и в Европа, да върне клуба към величието, на което той се радваше при Бъзби.
Само че, естествено, дори Фъргюсън понякога плаваше адски близо до бурята. В двете назначения на негов наследник "Юнайтед" и двата пъти избра погрешния човек. Дейвид Мойс нямаше нивото и класата, за да ръководи клуба. Ван Гаал ги имаше. Но "Юнайтед" дойде твърде късно в неговата кариера.
Мъжът, който се радваше на звездни успехи с "Аякс", "Барселона" и "Байерн" (Мюнхен), откри, че работата в "Юнайтед" е прекалено непосилна за него. С Гигс като твърде голям риск, и с Пеп Гуардиола, тръгнал към "Манчестър Сити", отрано заменен от Карло Анчелоти в "Байерн", а Юрген Клоп вече настанен удобно в "Ливърпул", къде е човекът, достатъчно голям за тази работа? Той е само един.
Човек, който би влязъл бос на "Олд Трафорд", за да поеме отговорността да върне величието на "Юнайтед" така, както стори Фъргюсън след Бъзби. Нищо друго не би се харесало повече на мъж с неговото гигантско его. Ден след като "Реал" (Мадрид) би "Юнайтед" 2:1 в Шампионската лига на "Олд Трафод" през март 2013 г., аз написах:
"Единственото, което липсваше, бе шал на "Манчестър Юнайтед", увит елегантно около врата на Жозе Моуриньо. Но и в неговото отсъствие босът на "Реал" (Мадрид) едва ли можеше да даде по-очевидна заявка за работа на "Олд Трафорд" във вторник вечерта.
Подписвайки автографи, съчувствайки на Фъргюсън за изгонването на Нани и твърдейки после, че най-добрият отбор е загубил, Моуриньо започна мащабна офанзива за омайване и очароване." Само че тя не проработи. Когато Мойс бе назначен по-късно през лятото, сър Боби Чарлтън увери, че Моуриньо бил напълно неподходящ за клуб, който обичал да излъчва класа, скромност и благоприличие.
Влиянието на Чарлтън обаче започва да намалява, докато на "Олд Трафорд" създателят на крале Ед Удуърд става все по-отчаян в стремежа си да спаси и "Юнайтед", и своето собствено име. В същото време има и безброй причини той да бяга далеч от португалския боец.
Моуриньо, един заклет прагматик, не създава отбори, които играят футбола на "Юнайтед". Той не разчита на млади играчи. На него му е трудно да се владее, в резултат на което се създават такива търкания с шефове и играчи, които провалиха престоите му в "Челси" (два пъти) и в "Реал".
Той би изтъкнал в своя полза спечелването на Ла Лига с "Реал" през 2011/12, когато клубът постави рекорди за победи (32), за победи като гост (16) и за отбелязани голове (121), като финишира с 9 точки пред "Барселона". Само че през следващия сезон, след като се скара с Икер Касияс, той се скара и със Серхио Рамос, с клубни шефове, с фенове, с пресата, с повечето рефери и за капак заяви, че УЕФА подкрепя "Барселона".
Скоро той хвана обратния път към "Челси", където, след като спечели титлата във втория си сезон, отново прибягна до саморазрушение, както в Мадрид, и се изпокара с куп играчи. Както и преди, Моуриньо отново бе обвиняван, че не е способен да гарантира постоянство в успехите. Което изглежда малко прекалено, тъй като той никога не е имал възможност да го стори, след като напусна и "Порто", и "Интер" след сезони на безпрецедентни успехи.
И все пак има ли някой друг с достатъчно висок авторитет, който да замени Луис ван Гаал? Освен това се задава ново обновяване на "Олд Трафорд" след някои потресаващо глупави трансферни сделки на холандеца. Само че Моуриньо, както показва треньорската му биография, не е човекът, който осъществява мащабни промени. И, да, всичко се обърка ужасяващо на "Стамфорд Бридж" този сезон.
Но все пак предния сезон именно прибавянето само на двама играчи - Сеск Фабрегас и Диего Коста, плюс връщането на Тибо Куртоа от "Атлетико" превърнаха "Челси" в шампион. Ако Моуриньо ще идва в "Юнайтед", това най-вероятно ще стане през лятото.
Когато бе уволнен за втори път от Роман Абрамович, той бе толкова бесен и отчаян да отмъсти на "Челси", че бе готов да се върне в играта веднага. Сега, след като вече се успокои, той осъзнава, че най-добре е да започне наново, когато сезонът е приключил. Само че когато и да стане това, доктор Моуриньо е един необичаен лекар. Който, както твърдят мнозина, първо трябва да излекува себе си. Само че къде другаде може да се намери толкова достъпно лекарство?
Стивън Хауърд, "Сън"
Превод "7 дни спорт"