В този съботен следобед Лестър вкара 4 изключителни гола, които предполагат, че проблемите с контузии може да са зад гърба на лисиците и сезонът им най-после може да започне.

И докато за домакините от „Кинг Пауър“ това бе вълнуващ двубой, то за Манчестър Юнайтед и Оле Гунар Солскяер беше още един мрачен ден. Колко дълго може това да продължи? Колко време ще е нужно да забравим носталгията и да признаем посредствеността? Колко дълго ще се позволява да се повтарят същите проблеми?

Когато нещата се развиват зле за неговия отбор, Солскяер има навика да гледа тъжно от ръба на техническата си област като викингски старейшина, който се чуди дали флотът му някога ще се върне от непознатото море. Изморените му сиво-сини очи може би виждат през бурята, но вълните безмилостно се удрят срещу брега, а познатите проблеми още повече подкопават доверието към него.

свързани статии

Както Пол Погба призна след загубата с 2:4, нито един от тези проблеми не е решен. Привличането на Кристиано Роналдо и призивът към спомени от последната златна ера на клуба не помогнаха. През второто полувреме на „Кинг Пауър“ португалецът премина от раздразнение към невярване. При последния съдийски сигнал той стоеше сам в половината на Лестър, както и през по-голямата част от срещата, и гледаше яростно в земята. Роналдо се здрависа с Каспер Шмайхел, а след това поздрави феновете на Юнайтед с отчайваща учтивост.

Халфовата линия, както винаги, беше основният източник на безпокойство. Този път не играха Фред и Мактомини, а Неманя Матич с Погба, чийто единствен реален принос извън коментарите му след мача бяха няколко нарушения, с които си заслужи жълт картон.

Но това е само част от проблема. Няма чувство за организация или съгласуваност. И това важи както за атакуващата фаза на Юнайтед, така и в защита. Единственият план изглежда е да се чака някой от многото блестящи играчи да избухне с индивидуално отиграване.

Мейсън Грийнууд стори точно това, за да даде преднина на Юнайтед. А след това Маркъс Рашфорд направи същото, за да изравни за 2:2. В голяма част от срещата обаче червените дяволи бяха надигравани в средата на терена от Лестър въпреки отсъствието на Вилфред Ндиди.

Може би най-притеснителното е, че Юнайтед започна да получава попадения от контри и мъртви топки. Головете на Сьойюнджю и Дака бяха под №3 и №4, допуснати от червените дяволи от статични положения през сезона. И честно казано, те можеше да са много повече.

Резултатът щеше да бъде много по-лош, но Давид де Хеа се отличи с няколко чудесни спасявания. Варди и Ихеаначо създаваха постоянни проблеми на Магуайър и Линдельоф, а Брендън Роджърс постави Мадисън в зоната, където Юнайтед е най-слаб. Крилата Кастан и Рикардо Перейра се радваха на забележително пространство, а освен това успешно кастрираха Люк Шоу като атакуваща сила.

В нито един момент 20-кратните шампиони на Англия не реагираха. Тактическата битка веднъж загубена, остана загубена. Серията от 29 поредни гостувания без поражение приключи. Юнайтед е загубил 10 точки и има 2 победи в последните си 7 мача във всички турнири. А и двете бяха постигнати с късни попадения.

Истината е, че носталгията не може да спасява Солскяер завинаги. В един момент пораженията трябва да затрупат добрата воля и хубавите спомени, защото Юнайтед не може да продължава по този начин.

Джонатан УИЛСЪН, Guardian, превод "Тема:Спорт"