Сър Алекс Фъргюсън рядко дава интервюта. След дългите години усилена работа шотландското величие заслужава почивка. А и трябва да се пази. На 31 декември ще навърши 80, а и има някои здравословни проблеми. Сър Алекс обаче не можа да откаже на бившия си играч Гари Невил и застана до него за дълъг разговор. В него той засегна много теми – за кариерата си, постоянството на Манчестър Юнайтед, мотивацията и съперничеството с Ливърпул. Ето и част от думите на легендарния шотландец, преведени от "Тема спорт".

ЗА ТРЕНЬОРСКАТА КАРИЕРА

Много от играчите, с които трябваше да работя, не бяха от работническата класа, на която принадлежах аз. Затова трябваше да се опитам да им внуша, че истинският талант се крие в усърдната работа. Давах им за пример работниците в корабостроителниците, миньорите и тези в стоманолеярните. Дори най-добрият ти играч, най-талантливият ти играч – и той трябва да покаже, че е подготвен да работи толкова усърдно, колкото всеки друг. И мисля, че го постигнах. Имах късмет, че футболистите доказаха теорията ми, че усърдната работа е талант.

свързани статии

ЗА МОТИВАЦИЯТА

Това е саможертва. Преди да стана мениджър, бях приличен играч. Станах треньор на 32 години и си мислех, че ще бъде лесно. Мислех за наставниците, с които съм работил. Загубих първия си мач като гост с 2:5 и изобщо не го бях очаквал. Тогава разбрах, че ако не изградя работен манталитет, ако не работя върху психиката на играчите си, тогава нямам никакъв шанс. Първата ми реч беше следващата година и тя беше за гъските. Мой приятел, фермер от Канада, ми беше разказал как гъските летят 4000 мили за малко топлина, а в заключение казах на играчите си: „Всичко, което ви моля, е да изиграете 38 мача, за да спечелите лигата.“ По цяла нощ се въртях в леглото си и мислех начини за мотивиране на футболистите, защото ако си в клуб като Юнайтед в продължение на 27 години, не искаш отегчени играчи.

ЗА ЛИВЪРПУЛ

Изпитвам уважение към Ливърпул. Когато бях мениджър на Сейнт Мирън, прекарах една седмица на базата им и видях интензивността на тренировките им, последователността им и т.н. Когато дойдох в Юнайтед, те бяха на върха. Все едно, когато бях в Абърдийн, където имаше само два отбора, които трябваше да победиш в Шотландия, за да спечелиш всичко – Рейнджърс и Селтик. Когато дойдох в Юнайтед, имаше само един отбор, който трябваше да се победи, за да станем първи, и това беше Ливърпул. Такова беше и моето намерение. Вложих всичко в създаването на отбор, който да ги победи. Знаех, че ако надделем над Ливърпул, сме на правия път. И не говоря да ги бием всеки път, а седмица след седмица да сме пред тях.