Юнайтед представлява тъжна гледка

Победен гол срещу Манчестър Сити, изравнителен гол срещу Ливърпул, а сега и сензационен хеттрик за 12 минути, само седмица след подписването на нов дългосрочен договор.

Какво ли щеше да представлява сезонът на Манчестър Юнайтед без Амад Диало? Този въпрос е все по-плашещ за феновете, след като котдивоарецът осъществи поредната си спасителна мисия и спести на "червените дяволи" труден за преглъщане резил.

Юнайтед изоставаше на "Олд Трафорд" срещу последния в класирането Саутхемптън, но трите блестящи момента на новата звезда (всички след 80-ата минута) донесоха победата с 3:1 и безброй въздишки на облекчение в делничната вечер.

Саутхемптън не просто водеше в резултата, а надиграваше категорично съперника през първите около 60 минути и пропусна да се разпише още няколко пъти, за да си тръгне с убедителен успех.

А това е същият този Саутхемптън, който не само е почти сигурен изпадащ, не само е на дъното на таблицата с нищожните 6 точки, а е на път да се окаже и най-слабият отбор в цялата история на Висшата лига.

Досегашният антирекорд от 11 т. и само една победа за цял сезон е дело на Дарби Каунти от 2007/08, а "светците" настоятелно са се заели да го подобрят.

Но на "Олд Трафорд" гостите бяха господари на терена цял час и само неумението пред гола ги спря.

Юнайтед на свой ред демонстрира своето неумение да се отбранява при ъглови удари и получи гол след корнер за десети път през кампанията.

Преди и след това намесите на Андре Онана и неточните удари на Камалдийн Сюлемана някак задържаха домакините в мача. Но най-показателно за състоянието на Юнайтед е, че случващото се даже не беше шокиращо.

Изстрадалите привърженици вече знаят, че могат да очакват точно такова представяне срещу някой опашкар, особено след всички радостни моменти в изминалите дербита с Ливърпул и Арсенал.

Очакваха го даже мениджърът Рубен Аморим и капитанът Бруно Фернандеш, които предупредиха за опасността от двубои като този с аутсайдера.

И няма съмнение, че Юнайтед отново се изложи, независимо от стореното от Диало между 82-рата и 94-тата минута.

Отборът е далеч от каквато и да е стабилност и постоянство, а схемата на Аморим все още не работи и причинява неприятности и в защита, и в атака.

Преди Саутхемптън да отпадне физически, Юнайтед се мъчеше да оцелее с притисната назад защитна петорка и зеещи дупки в халфовата линия.

Идеи в предни позиции почти нямаше и през повечето време топката беше изритвана към Расмус Хойлунд, а той не беше в състояние да спечели и едно единоборство.

През този период дори Диало не играеше добре и не успяваше да помогне на Лени Йоро, който беше направен за смях от Сюлемана и нямаше никакъв отговор за пробивите на нападателя.

Същевременно Диало и другият халф-бек Нусаир Мазрауи нямаха принос в атака.

Трудно е за проумяване как Юнайтед оставяше свободно пространство във всяка зона от терена и никъде подреждането на играчите не носеше предимство на домакините.

Обезпокоително е и колко дълго Аморим не взимаше никакви мерки в тактическо отношение, за да реши проблемите на Йоро или който и да е друг проблем на играчите си.

Все пак смените на мениджъра накрая подействаха.

Коби Мейну и Мануел Угарте бяха извадени още преди 60-ата минута, след като бяха тотално надиграни от доста скромната откъм потенциал халфова линия на Саутхемптън.

Но когато влизащият на почивката играч се казва Антони, очевидно потенциалът в редиците на Юнайтед също е повече от скромен.

Бразилецът някак успя да пропусне пред опразнената врата още при 0:1, избирайки да нанесе удара си в седнало положение.

Поне включването на Джошуа Зиркзее вместо Хойлунд направи атаката малко по-раздвижена, а слабо познатият Тоби Колиър съживи дремещата дотогава полузащита.

Но разбира се, нищо от тези подробности в мача няма да се запомни и той ще остане в съзнанието изцяло с хеттрика на Амад Диало.

Винаги е вълнуващо да се наблюдава израстването на един млад играч и превръщането му в решаваща фигура, особено в такъв мъчителен период за заспал гигант като Юнайтед.

Кайл Уокър-Питърс изигра отлични 80 минути срещу Диало, през които неутрализира най-опасния играч на противника, но оттам нататък изживя пълен кошмар.

А стадионът се наслади на един финален натиск, напомнил поне в емоционален план за обратите от златните години.

Котдивоарецът имаше късмет при първото попадение, но си го заслужи със своята пробивност и настъпателност.

После той оползотвори по интелигентен начин марково подаване на Кристиан Ериксен зад защитата, а накрая издебна фрапантна грешка в защитата и прояви хищническия си инстинкт.

За момента това е футболистът, олицетворяващ класата, отдадеността, себераздаването и лидерските качества, каквито се очаква да притежават всички с фланелката на Юнайтед.

И новият договор на Диало до 2030 г. може да се окаже най-добрата сделка, която клубът е правил напоследък.

Но въпреки неговите непрестанни спасителни мисии, отборът все още представлява тъжна гледка.

И няма изгледи, че това скоро ще се промени.

Материал на Webcafe

Снимка: БГНЕС