Новите сезони никога не започват на чисто. Поне не изцяло. Може слънцето да е греело и температурата да е била около 25 градуса. Може на терена да е имало нови екипи, а на трибуните различни знамена. Може вниманието да е било обсебено от новите попълнения. Може сред домакинската публика да е царяло въодушевено очакване, че този сезон не може да бъде толкова лош, колкото предишния за Манчестър Юнайтед. Но корените на един мач са дълбоки – те се връщат назад във времето към разложената почва на миналото. Този двубой с Арсенал, загубен с 0:1, беше оформен от събития от миналия декември.

свързани статии

Лондончани са силни при статични положения, a Юнайтед е уязвим при центрирания. През декември миналата година топчиите победиха у дома червените дяволи с 2:0, като и двата гола паднаха след корнери. Тогава на вратата беше Андре Онана. Тотнъм също забеляза слабостта към въртеливи топки, които се насочват право към стража. Две седмици по-късно шпорите играха с Юнайтед за Купата на Лигата. Алтай Байъндър беше под рамката в този мач и понесе унижението да бъде прехвърлен директно от ъглов удар, изпълнен от Хюн-Мин Сон.

Юнайтед не обича въртеливи центрирания, а Байъндър направо не ги понася. Деклан Райс е майстор на такива изпълнения. И затова имаше определена доза предвидимост в случилото се в 13-ата минута. Английският национал центрира от корнер, турският вратар размаха ръце и щеше да си вкара автогол, ако Рикардо Калафиори не беше насочил топката в мрежата от голлинията. Юнайтед можеше да се оплаче, че Уилям Салиба задържа Мейсън Маунт, след което леко докосва Байъндър. И може би предвид новите указания към съдиите да наказват задържания в наказателното поле трябваше да се отсъди нарушение.

свързани статии

По-важното е друго – няма голямо значение, че си похарчил 200 млн. паунда за нападатели, ако ще допускаш попадения по такъв начин. Особено ако в крайна сметка дори не отбележиш. Имаше позитивни сигнали от Брайън Мбемо и Матеус Куня, но най-острият играч на Юнайтед отново бе Амад Диало, който се появи от пейката. Може би червените дяволи се чувстват ощетени. Патрик Доргу нацели греда, а Давид Рая трябваше да прави седем спасявания – повече от всеки друг вратар в първия кръг от сезона. Но голяма част от тях бяха рутинни.

Рубен Аморим е спечелил 37,2% от мачовете си начело на 20-кратните шампиони на Англия. Имаше достатъчно обстоятелства в неделния следобед, които да смекчат критиките. Колкото повече се вглеждаш, толкова повече извинения ще намериш – грешка на вратаря, нови играчи, които се адаптират, няколко спорни ситуации. Но няма да трябват още много лоши резултати, за да започне доверието в португалеца да се изпарява. Този сезон не е отделен от предишния. Нови попълнения, нулиране на класирането, нова надежда – нищо от това не може да изтрие стъпките, които отекват в паметта. Лошите резултати са проблем и заради ефекта, който имат върху бъдещите мачове. Да, така е, настоящето и миналото може би присъстват и в бъдещето.

Джонатан УИЛСЪН, Guardian, превод на в-к Тема спорт

Снимка: БГНЕС