Рубен Аморим беше вдъхновяващ оратор, който съчетаваше самоирония и изблици на публична меланхолия с безпощадни оценки за това колко ниско е паднал Манчестър Юнайтед, но истината е, че ходът с него просто не проработи. Той заложи репутацията си на система 3-4-2-1, за която твърдеше, че дори папата не би могъл да го убеди да промени, и успя да повлече след себе си феновете и ръководството, докато се носеше в златната каляска на една твърда формация, която повлече клуба към най-слабото му класиране във Висшата лига в историята.

свързани статии

Но когато в последните дни на старата година напълни състава си със защитници за мач срещу Уулвърхемптън – един от най-слабите отбори в новата история на елита, измамата на неговите пагубни 14 месеца начело започна болезнено да издиша. Ако броим временните варианти, Аморим беше десетият мениджър след напускането на сър Алекс Фъргюсън, но той, повече от всички останали, беше императорът без дрехи.

Постигна големи неща със Спортинг Лисабон в Португалия, а аз бях на „Жозе Алваладе“ в началото на ноември 2024-та за един от последните му мачове начело, когато бе разгромен Ман Сити с 4:1 в Шампионска лига. Тогава силата на личността на Аморим и любовта към него от играчи и фенове изглеждаха като неудържима сила. Но успехът му в Португалия не се пренесе във Висшата лига. Имаше моменти, когато сякаш работата просто беше прекалено голяма за него. Някои от пресконференциите му изглеждаха болезнено наивни и мелодраматично егоцентрични. Когато например описа отбора си като най-слабия Юнайтед в историята, това прозвуча излишно провокативно и фактически невярно. Каквато и да е била целта, това послужи само за разклащане на доверието в него като лидер и породи съмнения дали притежава емоционалната зрялост да се справи с подобна работа на „Олд Трафорд“.

свързани статии

Дори когато постигна условен успех, извеждайки тима до финал в Лига Европа в Билбао през май миналата година срещу състав на Тотнъм, който беше дори по-посредствен от неговия, Юнайтед се провали. Ръководството на клуба го подкрепи щедро през лятото, но усещането за безпътност остана. Нямаше жизненост, нямаше визия, нямаше вълнение.

Имаше нещо почти комично в тирадата му след равенството с Лийдс – още един мач, в който Юнайтед не успя да победи тим от дъното на таблицата. Беше като Черния рицар, който продължава да предизвиква крал Артур, въпреки че губи крайник след крайник. Аморим нямаше крак, на който да стъпи. Представянето му на „Елънд Роуд“ беше шедьовър на самозаблудата.

През годините след Фъргюсън Юнайтед натрупа почти цял стартов състав от провалени наследници. Сред тях има големи имена, а някои от тях се справиха по-добре от други. Аморим ще бъде запомнен с малко, а може би и с нищо. Човек, който създаваше илюзии. Човек, който говореше добре, но не постигна нищо.

Оливър ХОЛТ, Daily Mail, превод на в-к Тема спорт

Снимка: БГНЕС