„The Italian fairytale“ – италианската приказка. Така английските таблоиди описват отбора на Фабрегас „Комо“, който днес пресече пътя си с истински фолклорен герой на световния футбол: „Манчестър Юнайтед“. Допреди няколко години това би изглеждало като предизвикателство от „PlayStation“, а днес е просто поредният подвиг на отбор, който се налага в цяла Европа. Още повече след четирите гола, вкарани на английския колос. Резултатът 4:1 за "Комо" поставя мениджъра на Червените дяволи Майкъл Каррик пред уволнение. Англичаните не са печелили от 2 месеца и имат само 2 победи от началото на сезона във всички турнири.

С първия съдийски сигнал обаче приказката веднага се сблъсква със суровата реалност: без Чалоба, Диао и Кийн съставът на Фабрегас е почти ясен. На терена излиза същият състав като във Флоренция, с Кемпф на мястото на английския централен защитник и свежият Батурина, който заменя Какре. Халфовата линия е поверена на Пероне и Мия, а Да Куня играе високо вдясно. На терена началото е като от видеоигра: Дало ускорява по крилото след минута и е на косъм от това да даде преднина на Юнайтед, но именно Комо открива резултата шестдесет секунди по-късно. Да Куня намира Нико Пас в наказателното поле и аржентинският номер 10 отбелязва първия си гол в Шампионската лига с великолепен удар в далечния ъгъл. Не е зле като за начало.

В състава на „Червените дяволи“ се завръща Де Лихт, който отсъстваше от терените от 30 ноември миналата година поради контузия в гърба, но въпреки това изглежда в по-добра форма от натрупалия излишни килограми Магуайър, с когото двамата образуват наистина страхотна двойка в отбраната. След това на сцената излиза Батурина, който влудява Мазрауи: 28-годишният играч на „Червените дяволи“, който през кариерата си е заемал цели седем различни позиции, преди да се превърне в бек под ръководството на Тен Хаг, разкрива цялата си криза на идентичността през първите 45 минути. Именно хърватинът е на косъм от удвояването на резултата, но в последния момент е изпреварен от Магуайър, който малко по-рано беше притеснил домакинската отбрана с удар с глава (една от малкото възможности, допуснати в рамките на почти перфектното първо полувреме на „синьо-белите“).

Дори дъждът на стадион „Синигалия“ спира да вали, за да не развали вечерта. В средата на терена Пас си играе със Сантос, младата звезда с трансферна стойност от почти 60 милиона, в най-класическия дуел между Бразилия и Аржентина и, след като го накара да получи жълт картон, го поглежда, сякаш иска да каже: „Аз съм главният герой на вечерта“. Всички прожектори обаче са насочени и към великия Да Куня, на когото буквално всичко му се получава. Боец, но неточен, е гръцкият Дувикас, който към края на първото полувреме не се възползва от „шоколадово“ подаване на Коуто и пропуска да удвои резултата.

„Юнайтед“ се опитва да изгради нещо, но Мбемо, наричан от феновете „лошо копие на Мален“ заради външния си вид, не може да задържи топката. Първото полувреме приключва сред аплодисментите и скандиранията на публиката от Комо; на трибуните се усмихва и Том Уелинг, прочутият Супермен от „Смолвил“, който през тези първи 45 минути на практика е предал наметалото си на Пас и съотборниците му.

През второто полувреме Карик веднага сменя двама играчи. Влизат Диало и Балеба, излизат Сантос и незабележимият Куня, но още преди да успеят да се загреят, "Комо" удвоява резултата чрез Дувикас, който получава пас от Пас (вече трета асистенция в европейското му приключение), и изпреварва категорично Де Лихт. Но магията не свършва дотук: играчите от Комо са на косъм от третия гол с Да Куня, изведен от Батурина, а малко след това го отбелязват с пробив на Нико Пас, който отнема топката от краката на Балеба и преодолява Ламенс – белгийския вратар, когото странно много хора сравняват с Куртоа заради едрата му фигура.

Единствената положителна нотка за „Червените дяволи“ е влизането на Диало, единственият, който създава опасност с няколко пробива по крилото. Сценарият на мача обаче не се променя, затова Фабрегас решава да даде почивка на звездите си: Батурина е заменен от Какре (възстановен в списъка на УЕФА поради контузията на Хесус Родригес), а капитанът Да Куня – от бразилеца Кайки. И веднага французинът очарова с няколко красиви действия – чудесен начин да се изяви в най-гледания мач в историята на „Комо“ (всъщност „Юнайтед“ има 650 милиона фенове срещу 100 хиляди на отбора от езерото). Още една причина да се направи шоу: ето че „оркестърът“ на Сеск продължава да мечтае и нахлува в атака с Рамон, който, отегчен от защитата, се впуска в атака и отбелязва четвъртия гол след центриране на Кайки. Юнайтед е в нокаут, а Карик сменя капитана Бруно Фернандеш със Зиркзее.

Сър Алекс Фъргюсън беше изградил своята империя с „Червените дяволи“ дори и в добавеното време. Неговото емблематично потупване по часовника не служеше, за да покаже колко време остава, а за да сплаши противниците, сякаш казваше: „Сега дойде нашият момент“. Психологически ход, толкова съвършен, че „Колинс Инглиш Дикшънъри“ реши да включи израза през 2012 г., именно за да определи способността на „Юнайтед“ да отбелязва решаващи голове в последния момент. Талант, който изглежда е преминал и към Майкъл Карик, който прекара седем сезона със сър Алекс в Манчестър, както показва голът на Зиркзее в края на мача, макар и напълно безполезен за избягване на унижението за англичаните. Най-добрите на терена в последните минути обаче са синьо-белите фенове, които с пълно гърло викат имената на Пас и Фабрегас. Именно испанският треньор беше казал на пресконференцията, че това ще бъде историческа вечер: така и стана. За една нощ „Театърът на мечтите“ не е в Манчестър.