Мениджърът на Ливърпул Брендън Роджърс може да е фаворит на букмейкърите за уволнение, но това въобще не е най-голямата му грижа.
Защото през последните 4 години той изживя далеч по-кошмарни мигове в личен план, за които признава за пръв път в книгата на Майкъл Калвин "Да живееш върху вулкан".
"Аз преживях може би най-травмиращите 4 години от живота си. Аз загубих мама, загубих татко. Аз се разделих с жената, която обичах 23 години", изля душата си северноирландецът.
"Бях на съд, два процеса в продължение на 6 седмици с моя син с обвинение в сексуално насилие, което бе абсолютен позор. От друга страна, в професионален план тези 4 години - в Ливърпул и в Суонзи, бяха най-хубавите в моя живот."
"Човек трябва да раздели личния от професионалния си живот. Важното е да бъдещ щастлив, разбира се, но собствениците ми плащат да върша работа, така че аз трябва да си върша работата."
"Има една история за легендарния мениджър Джими Сиръл в Нотс Каунти, която ме порази още когато станах млад треньор. Неговата съпруга Кати починала в петък вечерта, но той дошъл на стадиона в събота. Не казал нищо. Захванал се с работата си и си я свършил."
"Отборът изиграл мача, спечелил го. Било нормално след всеки мач той и жена му да седнат на малка маса и да изпият по чашка. След което се прибирали вкъщи. В онази съботна вечер Джими Сиръл отскочил бързо до бара."
"Някой го попитал за жена му, а той отвърнал: "Тя почина снощи". Човекът загубил жената на своя живот, неговата дясна ръка, и въпреки това дошъл и си свършил работата. Тази история те кара да се замислиш, нали", споделя още Роджърс.