Имало едно време, когато "психо игрите" във футбола били на мода. Това беше идея, залегнала в основата на победната философия на Алекс Фъргюсън - стратегия, която позволяваше на шотландеца да влиза под кожата на всеки, изпречил се на пътя му. От съперници до рефери, от играчи до мениджъри, та чак и феновете на трибуните. Разбира се, изтъкването на заслугите на най-успешния мениджър на Манчестър Юнайтед предизвиква намръщени физиономии в Мърсисайд, но постиженията на Фъргюсън говорят красноречиво. И повечето от тях се основаваха на един много простичък лозунг, който той сам обобщи: "Манчестър Юнайтед никога не е победен, просто закъснява!"

Освен че наби тази вяра в съзнанието на играчите си, Фъргюсън се репчеше на всички. Той защитаваше клуба във всичко, честно или не, и изобщо не му пукаше дали това се харесва на някого. Смисълът на футбола са победите, той не е конкурс за популярност, и в Ливърпул Юрген Кпол изглежда действа на същия принцип. Неговото послание е пределно ясно: "Ливърпул - играчите и феновете, никога не трябва да считат, че са победени. И докато има още оставащи минути на часовника, мачовете може да бъдат спечелени. Повечето мачове се печелят с огън и дух, отколкото със съмнения в главата. Простичко, нали?

След инфарктния 9-голов спектакъл в Норич, кой нормален фен на Ливърпул вече ще си тръгне по-рано от мач? Кой играч на Ливърпул няма да вярва, че могат да измъкнат нещо от почти всяка ситуация? Самият мениджър символизира този дух, и на него не му пука дали това дразни някого. Клоп вече създаде цял каталог от дразнители за противниците. Което, от гледна точка на феновете на Ливърпул, му носи допълнителен чар. Помислете само. За 1-2 седмици след идването му на "Анфийлд" Клоп се изпречи пред скамейката на Челси след скандал с асистента на Жозе Моуриньо Жозе Мораиш. Той се прокрадна и под козирката на боса на Уест Бром Тони Пюлис, докато колегата му от Съндърланд Сам Алърдайс бе предизвикан да го нарече "нередовен германец". Арсен Венгер призова Клоп "да се успокои", след като той подгони четвъртия рефер по време на мача с Арсенал на "Анфийлд", а празнуването със счупените очила след драматичния победен гол на Лалана в събота побъркаха всички на скамейката на Норич с последвалото изрепчване, докато Ливърпул напускаха терена на "Кероу Роуд". 

Страстта на Клоп край тъчлинията си е откровен среден пръст срещу безизразното и вдървено поведение, което се превърна в норма за елитните мениджъри във Висшата лига. А "червената" половина в Ливърпул го обожава. Освен това спектаклите на Клоп трябва да послужат за напомняне към играчите на Ливърпул, че ако той не получи каквото иска, те ще го разберат още в съблекалнята. Той не е човек, който се церемони в изказа, и ако излизащата от ушите му пара край терена подсказва нещо, то Клоп съвсем не е мениджърът, който искате да ви набие канчето в съблекалнята. 

Лесно е да се изброят човешките грешки, които за малко да излязат през носа на "червените" на "Кероу Роуд": продължаващата слепота при защитата на корнерите и статичните положения, безмозъчната игра в отбрана на Алберто Морено, мързеливото начало на всички в червено и капитулацията, която за една бройка да провали всичко след като Ливърпул поведе. Но ако шеметната вихрушка в Норич показа нещо, то е, че най-важната част от мача се играе в главите. Ливърпул би трябвало да е ликвидиран и при 3:1, и при 4:4, но футболистите намериха начин да победят, да продължат да тичат, да не спират да се борят. Помогна и щедрата защита на Норич, но е налице ясна тенденция, която върши добра работа на отбора и ще продължи и занапред. 

Откакто Клоп дойде в града, Ливърпул е вкарал повече голове след 75-ата мин от всеки друг отбор във Висшата лига. Той също така е спасил повече точки при изоставане в резултата (8), отколкото през целия минал сезон (5). Това не е никаква случайност. На Ливърпул може да му липсва качество в някои постове, но духът е в небесата и всичко се дължи на мениджъра. Личният триумф на Лалана също е красноречив. Един играч, който за една бройка изобщо да не пътува до Източна Англия заради опасения за състоянието му. Само че вместо да опъне крака пред тв екрана вкъщи, той изскочи от скамейката, за да се превърне в герой - асистира веднъж, сам вкара победния гол и междувременно приключи 8-месечната си голова суша в първенството. Това, което основните статистики не показват, е, че със своята енергия той даде и тон за надигането на Ливърпул. "Това, че не вкарвах, леко ме затормозяваше", каза после той. Сега, след като е вече освободен, от играча за 25 милиона се очаква да вкарва по-често. Същото може да се каже и за Ливърпул. 

Клоп отчаяно се опитва да спре постоянното непостоянство което проваля всеки щурм към местата за Шампионската лига. На него са му пределно ясни недостатъците на отбора, затова и нямаше опит да подслади горчивия вкус на издънките в защита - 8-те допуснати гола от корнери този сезон са показателни. Но докато търсенето на лидер в отбраната от тестото на Сами Хюпия със сигурност вече върви с пълна сила, Клоп работи с това, което е налично. Като опитва да прибави повече голове за отбора в лицето на Алекс Тейшейра. Клоп нарече мача в Норич "зрелищен, див футбол". Неговото празнуване, както и на онези 2600 души в сектора на гостите, беше също толкова диво и зрелищно. Ако Ливърпул съумее да вкарва по 5, без да пуска по 4, може спокойно да се предположи, че предстоят още такива празнувания.

Междувременно, ще има повече страст, повече караници, повече оплаквания от наранените противници и повече "никога не се предавам" от отбор, който никога няма да се почувства победен. Звучи добре, нали? Сега дайте Купата на лигата.

Гарет Робъртс, превод на вестник "7 дни спорт"