Даниел Агер, един от най-честните и нормални типове в професионалния футбол на новото време, разкри душата си за датския вестник "Юландс Постен".

Обясни защо си е тръгнал от Ливърпул, където имаше адски близка връзка с феновете (ръцете му са татуирани с клубния химн You`ll Never Walk Alone), какви са били отношенията му с мениджърите в последните 10 години, както и защо се отказа от футбола преди 40 дни, едва на 31 години.

Ето част от нещата, които Дани Агер имаше да каже, а те са показателни.
"Не можех да си контролирам тялото. Беше 8 март 2015-а, лежах на земята и не ме болеше нищо. Просто треперех." По-рано същия ден Агер извежда Брьондби като капитан срещу Копенхаген в голямото дерби на Дания. Играе само 29 минути преди да го сменят.

Припада в медицинската стая на стадион "Паркен" и му се губят моменти.
Дани не трябва да играе в този мач, защото е контузен. Но никой не може да го спре и казва на треньора и ръководството, че няма да пропусне дербито. В седмицата преди мача се тъпче с обезболяващи, което е правил и преди в кариерата, но явно този път тялото просто отказва да се подчини. Това е последният ден, в който Агер приема такива медикаменти, които нарича "наркотик".

За 8 години в Ливърпул между 2006-а и 2014-а стана звезда, върна се в Брьондби за още един сезон. Има 384 мача в кариерата си, от тях 232 на "Анфийлд", в някои и като капитан. Изведе десетки пъти Дания с лентата, игра на световно и европейско. Но тялото му накрая се счупи. В последните 36 месеца преди да се откаже, по собствените му думи, е играл на 70 процента от физическите способности на организма.

"Проблемът е странен. Аз съм хипермобилен, още от дете е така. Това означава, че ставите ми поемат твърде много натоварване. Мускулите и костите също, но най-вече - ставите." От години Агер пие толкова силни обезболяващи, колкото дават на пациенти преди операция или с ревматизъм, артрит и други заболявания с остри кризи.

"Гадно е, осъзнавам с какво са ме тъпкали през годините, никога не е било против волята ми. Накрая не можех да издържам, след онзи мач срещу Копенхаген спрях да приемам обезболяващи." Онзи ден е кошмарен. Съотборникът му Мартин Орнсков с ужас го вижда да заспива в минутите преди загрявката, тъй като двете изпити хапчета в деня на мача са твърде силни. Налага се да му дадат шот с кофеин и енергийна напитка, но ситуацията се влошава.

"Чувствах се ужасно в съблекалнята и на загрявката. Просто сложих фланелката и си казах - давай, трябва да играеш. Но..." Тялото не издържа. Преди това и съзнанието не издържа. Съотборниците му са объркани от капитанската мотивираща реч, обикновено довеждаща ги до еуфория със силата и искреността си. Този път Агер говори мудно и несвързано, видимо не е на себе си.

В първите минути опитва да отиграе лесна топка с глава, но не я вижда и тя пада на ръката му. Дава сигнали към скамейката. Няма смисъл. Не помни пътя към съблекалнята и медицинската стая, а там припада.
През това лято се отказа, тялото му е като разглобено, но спира преди 14 месеца да пие обезболяващи след онзи случай.

Човекът, който никога нищо не спестява, пие бира с феновете, има студио за татуировки и пее в рок банда, има мнение за любимия му отбор.
"Не изпускам мач по телевизията. Клоп ми харесва, тимът ми харесва. Жалко, че нещата с Ливърпул приключиха така..."

И започва поредния откровен разказ. Най-добрите и най-лошите трансфери на Ливърпул. Ливърпул се научи как да прави бизнес. Не те уважавам. Говоря с теб само, защото си треньор на родината ми. "Отношенията ми с Брендън Роджърс се сринаха в онзи мач със Саутхемптън през септември 2013-а.

Играх контузен и допуснах грешка, загубихме заради нея и гола, който ни вкараха. Извиних се на Роджърс и отбора. Физиотерапевтите ми казаха, че няма нужда да се извинявам. В други 50 случая, в които играх контузен за Ливърпул, всичко беше ОК. Този път изпуснах човека си и ни вкараха. След мача мениджърът не ми проговори. Ясно беше, че нещо не е наред.

Разбира се, приемам, ако е решил тогава, че Сако, Шкъртел и Коло Туре са по-добри от мен. Това е нормално, важно е Ливърпул да печели мачове. Но се почувствах тъпо - от втори капитан на отбора след Джерард, за 42 дни станах четвърти избор за централен защитник.
Имаше и още един тежък момент с Роджърс. Срещу Суонси през февруари 2014-а, на почивката мениджърът ни критикува, че аз и Шкъртел оставяме твърде много време на Вилфрид Бони с топката в крака. Никой не каза и дучичка, но аз станах и повиших глас:

Защо ни говориш тези неща, при условие, че правим всичко точно така, както сме го правили цяла седмица в подготовката за мача!? Роджърс ме погледна и каза само: "Както и да е." След 12 минути ме смени..." Но човекът, който сложи край на кариерата на Дани на "Анфийлд", не е единственият му треньор там.

"Рафа Бенитес е най-добрият тактик, за който съм играл. Без съмнение. Сменяше формации, системи и тактики по три пъти на мач, ако се налагаше. Работихме върху всички тях и нямахме проблем да се адаптираме в мачовете.

Когато ни вкараха гол на "Камп ноу", той само направи знак с ръце: "Спокойно". А ние започвахме да се паникьосваме, мислехме, че може да ни разгромят... Но той седеше край тъчлинията и казваше: "Спокойно, продължавайте по същия начин, знаете какво да правите. Бихме с 2:1." И за десерт - мнението на Агер за Рой Ходжсън, доскоро селекционер на Англия, водил за 7 месеца Ливърпул през 2010-а.

"При него напълно загубих желание да ходя на тренировки. Те бяха страшно трудни за издържане психически, едно и също, едно и също. Понякога аз и Мартин Шкъртел тренирахме срещу 8 нападатели. Странна игра, създадена, за да може Фернандо Торес да си върне головия усет и увереността. За нас беше кошмар, а и поне трима от нападателите изобщо не можеха да участват в атаките, бяха твърде много. Те не се изпотяваха, не изтичваха и километър...Това бе най-невълнуващият ми период като футболист."

Guardian, Превод: sportinglife.bg