Когато през 2009 г. Доминик Матео играе последните си мачове в Премиършип, по спортните канали в Шотландия тече забележителна реклама. Мотото й е „Живей живота на футболист от Висшата лига“. Спонсорирана е от производителя на бира „Чанг“ и обещава служебна кола и шофьор, хотел, игра на голф с легендите на Евертън и обиколка на прочутия тренировъчен комплекс „Финчли Фарм“.
Реалността обаче е съвсем различна и това е кристално ясно за Матео, който има зад гърба си 15 години във висшия ешелон на английския футбол. Направили са му повече обезболяващи инжекции, отколкото може да преброи. Спечелил е много пари, но пропилял за залагания повече от един милион. И се слави с печален рекорд – залага 100 000 паунда на един кон. Губи ги, но с невероятен късмет успява да си върне загубеното няколко часа по-късно.
Днес феновете почти не помнят Доминик Матео. А тези, които се сещат за него, го сочат като най-големия карък във Висшата лига. Защото той беше част от първото поколение футболисти, което спечели толкова пари от футбол, че нямаше нужда да работи до края на живота си. Легендата на Лийдс стигна полуфиналите на Шампионската лига, но постепенно се пристрасти към залозите. Когато зачестиха контузиите му, той започна да хвърля на вятъра огромни суми и беше погълнат от жестокия свят на конните надбягвания. През 2009, когато каза „сбогом“ на професионалния спорт, вече беше изгубил над един милион.
Доминик започва да рита благодарение на родителите си. През 1967 г. баща му води майка му в Лисабон, за да гледат финала между Селтик и Интер за Купата на европейските шампиони. Шотландците печелят титлата, а пътуването е толкова романтично, че родителите му решават, че ако някой ден имат момче, то ще бъде като Чезаре Малдини. Седем години по-късно се ражда Доминик, а майка му и баща му не са забравили обещанието си. Домът им е едва на десет минути от стадион „Палмерстън Парк“, на който играе „Куин оф дъ Саут“. Баща и син ходят на всички мачове, макар и само през второто полувреме, когато достъпът е безплатен.
Доминик се влюбва във футбола, а идолът му е Кени Далглиш. Прави първите си стъпки в Бъркдейл Юнайтед, където играе със сина на Кени – Пол. Когато е на 10 години, Кени Далглиш отива да гледа своя наследник, но остава впечатлен от Доминик. Така шотландецът се озовава на „Анфийлд“ и остава там през следващите 16 години. През сезон 1991/92 подписва първия си професионален договор. Матео се слави със своята многостранност и дълго време няма точно определен пост, на който да играе. Изявява се като защитник и полузащитник и записва 366 мача във Висшата лига. И всичко би било чудесно, ако не са залаганията. В последните години от кариерата си той полудява по конете и заедно с колегата си от Блекбърн Гари Флиткрофт едва дочаква края на тренировките, за да отлети на надбягвания с хеликоптер. И започват да профукват огромни суми...
През 2011 година Доминик издава автобиографията си In My Dеfence (В моя защита). Книгата се превръща в бестселър. Тя е предупреждение към всички негови настоящи и бъдещи колеги да стоят далече от комара. Футболистът е категоричен: ако имаш интернет и мобилен телефон, съчетани с много пари и свободно време, последствията може да са катастрофални. За свой късмет успява да се спаси - благодарение на раждането на дъщеря си Луиза през 2006 година. И заради ужаса, че е пропилял 1 млн. паунда, а кариерата му приключва. „Не бях длъжен да включвам темата с хазарта в книгата, но исках да го направя, за да помогна на други играчи в моето положение – обяснява той. – Днес съм отговорен човек – особено що се отнася до залозите, но преди години не беше така. Няма проблем да залагаш пари в скромни количества, но ако някой футболист прочете книгата, ще проумее какви са последствията, когато използваш мобилния си телефон и си играеш с пари, които сякаш не са реални. Навремето не се ограничавах в нищо – пиех без ограничения и не си поставях бариери в много други неща. И имах проблем да се контролирам.“
Какво прави залозите толкова привлекателни за играчите? Според Доминик на първо място е фактът, че може да се правят при пълна анонимност. Букмейкърите не тичат във вестниците, за да разказват кои са клиентите им. Не ти искат урина за изследване, ако конят ти падне. „Когато започнах да играя за Ливърпул и отивахме в някоя кръчма с играчите, често ни искаха автограф или да се снимат с нас – казва Матео. – И не криеха фотоапарата си. Днес всеки има мобилен телефон и е много лесно нещата да се представят по-зле, отколкото са в действителност.“
Краят на пропадането идва през юли 2015. Доминик обявява официален фалит. В съдебните документи пише, че е футболен експерт и директор на компания. Държи кръчма в Лийдс, но не може да плаща кредитите си. „Повечето от приятелите ми и семейството ми бяха наясно, че обичам да пия, но нямаха представа за слабостта ми към залозите и особено за мащаба й. Сега са шокирани. Когато пиеш или ходиш по жени, попадаш на страниците на вестниците. Но залагането на огромни суми е един от малкото пороци, които играчите могат да запазят в тайна.“ И точно това им играе най-лошата шега.