Ливърпул трепери: Нагелсман е адаптивен фанатик

Едва ли има любител на европейския футбол, който да не се вълнува от Юлиан Нагелсман. Не само заради изключителния му набор от екстравагантни и цветни тоалети, но и заради привличащата внимание марка футбол и бързото му изкачване до върха на континенталната сцена. Нагелсман никога не успя като играч - поредица от сериозни контузии на коляното спряха обещаващата му кариера на 20 години. А преминаването му към треньорската професия беше почти мигновено.

Още докато се възстановяваше от травмите си, той вече беше започнал треньорски курсове при тогавашния наставник на Аугсбург Томас Тухел. Сегашният мениджър на Челси беше идеалният модел за подражание тъй като самият той беше принуден да се пенсионира рано заради проблеми с коляното. Първите 5 години от треньорската кариера на Тухел бяха в младежки формации на клубовете от Бундеслигата, преди да пробие на ниво първи тим - същата времева рамка като Нагелсман. 

Юлиан отговаряше за младежите на Хофенхайм , след което бе назначен за треньор на първия отбор. Паралелите бяха очевидни, а полуфиналният сблъсък в Шампионската лига през миналия сезон между ПСЖ и РБ Лайпциг направиха връзката още по-трогателна. Месец преди този двубой Нагелсман отпразнува 33-ия си рожден ден. За пример той е с 2 години по-млад от халфа на Ливърпул Джеймс Милнър. 

Въпреки крехката си възраст Юлиан вече натрупа десетилетие треньорски опит - половината от него в германския елит. А това е свидетелство не само за неговите качества и работна етика, но и за треньорската структура в Германия.

Клоп може директно да направи прехода от играч в наставник в Майнц, но той също имаше години на подготовка - щателно изучаваше тренировъчни сесии, пътуваше до Кьолн всяка седмица, за да се учи от Ерих Рутемьолер. И докато германското треньорско училище осигури култура, в която и тримата споменати процъфтяха, има явно разминаване в акцента върху тактиката и стила на игра.

Клоп еволюира тактически, но отдадеността му на формацията 4-3-3 и високата преса бяха постоянни величини през цялото време. Акцентът бе върху крайните защитници и плавна система от нападатели, които опустошават съперника. Успехът на Нагелсман се базира на подобни основни принципи, но с много по-голяма степен на тактическа гъвкавост.

Една от основните силни страни на Юлиан (може да се твърди, че понякога е уязвимост) е постоянното адаптиране на тактически подходи. През този сезон в Бундеслигата РБ Лайпциг е използвал 6 различни формации в своите 21 мача. И още по-поразителното е 5 различни състава в 6-те мача в групите на ШЛ. Това означава, че подходът се променя не само за всеки противник, но и за различните сблъсъци срещу един и същ опонент.

През миналия сезон биковете се придържаха предимно към 3-5-2 или 4-4-2. Напускането на Вернер в посока Челси предизвика нова промяна. През тази кампания тимът само 6 пъти от общо 27 срещи е играл с двама нападатели. Не само формациите карат съперника да гадае, но и фактът, че през тази кампания Нагелсман е използвал цели 23-ма футболисти в първенството. 

Има нещо обаче, което никога не се променя - техният стил на преса, при който карат съперниковите играчи да не връщат топката назад, а ги тласкат да подават по широчината на терена, където натискът на Лайпциг след това върши останалото. Нагелсман и тимът му може все още да са относително неопитни в елиминациите на Шампионската лига, но заедно те са нарастваща сила и заплаха за утвърдения елит. А за да осъществи Ливърпул мечтите си в турнира, трябва да премине през тях.

Оливър Конъли, "Ливърпул Ехо"
Превод на "Тема спорт"