Датата е 4 юли 2016 г. Вратарят Крис Къркланд стои на ръба, готов да скочи. Намира се на покрива на висока сграда, в която е отседнал по време на лагер в Португалия. Доведен е до това състояние след злоупотреба с болкоуспокояващи. Крис до такава степен е зависим от тях, че те вече не само му помагат с болката, но го карат да халюцинира, предизвикат пристъпи на паника и проблеми с дишането.

По същото време съпругата му Леона и дъщеря му Луси са вкъщи край Уигън, но бившият вратар на Ливърпул и Англия усеща, че са с него духом. Именно те го дърпат назад и му помагат да не сложи край на всичко. „Щях да скоча, но усетих как Леона и Луси ме дърпат назад”, признава 41-годишният Къркланд пред „Таймс”, а от инцидента насам не е играл футбол. Върхът в неговата кариера са 45 мача за Ливърпул (2001-2006) и 1 за националния отбор. Пазил е още за Уигън, Лестър, Уест Бромич, Донкастър, Престън, Шефилд Уензди и Бери, но никога досега не е говорил публично за зависимостта си от лекарства, която продължава цяло десетилетие.

свързани статии

„Аз оцелях, но знам, че много футболисти са зависими от болкоуспокояващи. Футболът, както и обществото, трябва да се справят с този проблем. Историята ми ще шокира много хора. Трябваше вече да съм умрял. Заради количествата, които поглъщах. Приемах Трамадол. Дневният максимум е 400 мг, а аз пиех по 1000 мг, в един момент стигах и до 2500 мг. Поръчвах си по сто хапчета от Индия през интернет за около 300 паунда. Стигаха ми за една седмица”, разкрива бившият вратар.

В началото Къркланд лъже всички, включително и съпругата си, но как започва всичко?

„Нали знаете играта прескочи кобила? Така загрявахме в Ливърпул. Когато Стив Финън ме прескачаше, ме натисна, а аз усетих някакво пукане в гърба и изкрещях от агония. Така започнаха проблемите с гърба”, разказва той.

свързани статии

В Уигън болката се усилва и Къркланд започва да приема болкоуспокояващи. Две години по-късно, вече в Уензди, когато губи титулярното си място, нещата стават сериозни. „В договора ми имаше клауза, според която, ако пропусна три мача, могат да ме изгонят. Затова се нагълтах с хапчета. Помогнаха за болката, но започнах да получавам паник атаки. Никога не съм си представял, че мога да стана зависим. Мислех си, че съм достатъчно силен да ги пия само когато ме боли. През втория сезон вече ги приемах всеки ден. Жена ми Леона не знаеше. Криех хапчетата в колата. Така става, когато си пристрастен. Измисляш всякакви начини, за да си вземеш дозата. След втората година спряха да действат, но продължавах да ги пия, защото мозъкът ми искаше още и още. Те разбиха психиката ми, спрях да комуникирам с хора. В Шефилд също знаеха, че имам проблем, но всички го отдаваха на депресия, защото бях далеч от вкъщи”, разказва Къркланд.

„Тези неща не се хващат на антидопинг тестовете, защото не подобряват представянето, а напротив – правят те по-муден и влошават концентрацията ти. Имаше моменти, в които халюцинирах, забравях кой съм, къде съм и накъде отивам. Стигал съм почти до свръхдоза. Пот, треперене, детоксикация, агония. Тялото ми се огъваше от болка и повръщах”, спомня си Крис, който стига дори до лечение клиника за зависимости.

„От пет месеца не съм взимал нищо и се чувствам прекрасно. Спрях да лъжа и да мамя. Сякаш огромен товар падна от плещите ми. Мога отново да започна да живея”, заявява с гордост Къркланд.

The Times, превод на в-к "Тема спорт"

Снимка: БГНЕС