Популистът Клоп лъже сладко с голяма цел

"Има три клуба в света, които могат да правят каквото си искат финансово", заяви Юрген Клоп преди няколко дни, обяснявайки защо неговият Ливърпул не може да се състезава с Манчестър Сити на трансферния пазар.

"Имате най-добрия клуб в света и прибавяте към него най-добрия нападател на пазара (Ерлинг Холанд), независимо колко ви струва, просто го правите. Какво правим в Ливърпул? Не можем да действаме като тях, невъзможно е".

Изказванията на мениджъра продължават да бъдат широко обсъждани и след дербито между Ливърпул и Сити, спечелено от "червените" на "Анфийлд" в неделя. Какво обаче казват фактите по въпроса? На първо място, ако Манчестър Сити наистина можеше да прави каквото си иска, сега щеше да притежава Хари Кейн заедно с Ерлинг Холанд.

"Гражданите" обаче не сложиха на масата астрономическа сума, която щеше да направи трансфера на Кейн възможен преди година, а дори за Холанд изчакаха да се активира откупната му клауза и го взеха изгодно за 51.2 млн. паунда.

Клоп намеква, че съперничеството между Сити и Ливърпул е противопоставяне на някаква зла империя срещу благороден и честен аутсайдер - което няма как да не се хареса на феновете на "Анфийлд". Но той просто не е прав. Защото Сити не може да прави напълно каквото си иска, въпреки огромните си ресурси. Ограниченията на финансовия феърплей съществуват, колкото и вратички да има в тях. И гледайки трансферния бизнес на "гражданите", те определено се придържат към определени ограничения.

Класирането във Висшата лига по нетни разходи за сезон 2022/23 може да ви изненада. Кой отбор е на дъното? Именно Манчестър Сити, продал трима ключови футболисти - Рахийм Стърлинг, Габриел Жезус и Олександър Зинченко - за да освободи място във финансовия си баланс за Холанд и в по-малка степен за Калвин Филипс.

Това са действия на клуб, който не прави каквото си иска, а проявява разум на трансферния пазар. Набелязва играчи, които са към края на договорите си или влиянието им в състава е намаляло, и ги продава за добри суми. Идеята, че Сити не е повлиян от същите правила като другите клубове омаловажава интелигентните действия на Пеп Гуардиола и футболния директор Чики Бегиристайн.

Майкъл Едуардс, който до неотдавна отговаряше за трансферите в Ливърпул, си заслужи огромните похвали за изграждането на превъзходен състав, спечелил първата за клуба титла от Висшата лига. Но покупките, които направиха голямата разлика, бяха сериозни инвестиции и счупиха рекордите за най-скъп защитник (Върджил ван Дайк) и най-скъп вратар (Алисон).

Оттогава се налага едно внушение, че докато Едуардс е гений на изгодните сделки, Гуардиола и Бегиристайн са просто късметлии, защото разполагат с несметните държавни богатства на Абу Даби. Да не забравяме обаче, че миналата година Сити взе титлата с титулярен състав, в който често нямаше чист нападател и в който левият бек беше взет за 1.7 млн. паунда от руския Уфа.

Ако погледнем средните нетни разходи на елитните английски клубове през последните 5 години, Сити стои по-добре от Ливърпул. Манчестърци са на 12-то място със средно 30.6 млн. паунда разход, докато Ливърпул е 9-и с 36.3 млн. Първи е Манчестър Юнайтед със 105.4 млн. и срещу тези харчове няма никакви успехи, което е още едно доказателство, че хвърлянето на пари не ти гарантира нищо във футбола.

Да погледнем и перото за заплати. В петте сезона от 2016/17 до 2020/21 (клубовете не са извадили по-скорошни данни) Манчестър Сити е похарчил 60% от годишните си приходи за заплати. При Ливърпул процентът е почти същият - 61. Сити безспорно харчи повече за заплащане на футболистите си от своя съперник, но сумите не са несравними - 309 млн. паунда срещу 284 млн. за Ливърпул.

Разбира се, тези данни не включват новопристигналия Холанд, но не включват и щедрия нов договор за Мохамед Салах, рекорден в историята на "мърсисайдци". Ако Клоп беше прав и Сити правеше каквото си иска, шампионите нямаше да харчат по-малко от Уест Хем. 

Предполага се, че трите клуба, които германецът посочи като неконтролируеми във финансово отношение, са трите, които са притежавани от арабски държави. 

Освен Сити, това са Нюкасъл и Пари Сен Жермен. Не за пръв път те са поставяни под общ знаменател, направи го и УЕФА, когато глоби Сити и ПСЖ с еднакви суми за нарушения във финансовия феърплей, макар че казусите им далеч не бяха идентични.

Направи го и президентът на Ла Лига Хавиер Тебас, когато каза, че ПСЖ и Сити изкривяват трансферния пазар. Тогава парижани вече бяха купили Килиан Мбапе и Неймар, докато рекордната покупка на "гражданите" беше 60-милионният Рияд Марез.

Нормално е клуб като Ливърпул да насърчава още по-строгото прилагане на финансовия феърплей, защото това е начин да защитава позицията си сред световния елит.  Но е наивно да вярваме, че Ливърпул и другите елитни европейски клубове са някакви героични бунтовници срещу ПСЖ, Манчестър Сити и Нюкасъл. 

Клоп се справя невероятно на "Анфийлд" и днес Ливърпул е управляван изключително добре, но този клуб по никакъв начин не е аутсайдер. Това е клуб, който през лятото плати 85 млн. паунда за нов нападател, отбелязал само три гола срещу 20-те на Холанд. 

Като доказателство за доминантната позиция на Сити на трансферния пазар обикновено се изтъква покупката на 100-милионния Джак Грийлиш.  Но "гражданите" редовно се отдръпват от наддавания за футболисти, когато сметнат, че цената им е станала твърде висока. Често тези играчи преминават в някой от техните преки конкуренти - Фред, Хари Магуайър и Алексис Санчес отидоха в Манчестър Юнайтед, а Марк Кукурея и Калиду Кулибали в Челси.

Сити наистина се нуждаеше от ляв бек през лятото, но се отказа да плати 60 млн. на Брайтън за Кукурея и вместо това даде 11 млн. на Андерлехт за Серхио Гомес. Затова и коментарът на Юрген Клоп относно позициите на Сити и Ливърпул на трансферния пазар е меко казано неточен. Но Клоп е популист и иска да позиционира себе си и клуба в групата на симпатичните аутсайдери, вместо в тази на жадния за още повече власт елит. Фактите обаче са, че Ливърпул беше основна движеща сила зад две от най-непопулярните и елитаристки концепции във футболната история, Европейската суперлига и Project Big Picture.

Иначе никой не може да отрече постиженията на германеца начело на "мърсисайдци". Ливърпул спечели 90 и повече точки в три от последните пет сезона, а Клоп е побеждавал Гуардиола повече от всеки друг мениджър в историята, включително при последните им три срещи и в 8 от 18-те им сблъсъка на английска земя. Ливърпул беше по-добрият отбор и в неделя, но не защото прави каквото си поиска с трансферите.

Да, "червените" разполагат с класа по терена, защото имат бившия най-скъп защитник и бившия най-скъп вратар, а 85-милионният им нападател дори не може да стигне до титулярно място. Победният гол пък беше отбелязан от Салах, най-скъпоплатеният играч в тяхната история.

Но ако сведем всичко до цифрите за трансфери и заплати на играчи, бихме омаловажили приноса на самия Клоп. По същия начин, по който неговото изказване отклонява вниманието от постиженията на Гуардиола и изключителния състав на Сити.

Материал на webcafe.bg