Разбира се, всички знаем за KKK. Имам предвид не за Ку Клукс Клан – зловеща расистка организация в САЩ, а за това „колко култов е Клоп“. Германският треньор несъмнено вече е легенда на Ливърпул, също като Бил Шенкли и Боб Пейсли. За любителите на сухата статистика – Юрген спечели де що е възможно с червените. Всички отличия в Англия, Шампионската лига, Суперкупата на Европа, световното клубно първенство. Липсват му само Лига Европа, което може да се случи тази година и, разбира се – Лигата на конференциите. Но там е като чистилище – ако един гранд е попаднал тук, значи нещо определено не е било наред.

Но фигурата на Клоп е много по-голяма от легендата на един конкретен клуб, дори такъв като Ливърпул. Германецът е човекът, който коренно промени лицето на Висшата лига. И това е много по-сериозно и глобално, отколкото всички титли с червените.

Има една известна документална поредица, „Всичко или нищо”, където снимачният екип получава възможно най-голям достъп до спортен отбор през целия сезон. Всичко започна с американския футбол, а първият опит с европейския беше с Манчестър Сити през сезон 2017/18. Тази година се оказа просто монументална за гражданите – те станаха шампиони пет кръга преди края, счупвайки куп рекорди за спечелени точки, победи, отбелязани голове и по пътя си записаха серия от 18 успеха.

Но лайтмотивът на този сезон на „Всичко или нищо“ беше историята на Пеп Гуардиола. Дали той, със своя стил на игра и концепция за футбола, може да постигне успех във Висшата лига с нейните специфики и дива конкуренция след слабия първи сезон в Манчестър? Накрая получаваме утвърдителен отговор, но сега отлично знаем, че това е само началото.

Гуардиола, разбира се, е велик създател на мода и визионер, един вид Стив Джобс във футбола. Той определи тенденцията. Пеп обучи цяла плеяда треньори от новата вълна – Шави, Микел Артета, Шаби Алонсо, Роберто де Дзерби, Ерик тен Хаг. Всички те са формирани в по-голяма или по-малка степен под влиянието на каталунеца. И, разбира се, Гуардиола оказа значително влияние върху Висшата лига.

Но уловката е, че и преди него имаше отбори в Англия, които играеха комбинативен футбол с акцент върху притежанието на топката и подаванията с едно или две докосвания. Не е нужно да се търсят далече примери – Арсен Венгер и неговият Арсенал. Вероятно идеалният пример е сезон 2008/09. Има дори отбори, които не са сред топклубовете – например Суонзи начело с Брендън Роджърс в началото на 2010 г. (тогава Михаел Лаудруп продължи работата му). Този отбор бе чисто изкуство и естетическа наслада. Също и Манчестър Сити на Мануел Пелегрини. Ясно е, че много детайли се различават, но Гуардиола определено не беше пионер.

Честно казано, Клоп също не беше. Още преди него Англия беше изненадана от пресата на Саутхемптън при Маурисио Почетино. Но все пак беше специфичен футболен арт. Германецът със стореното в Борусия Дортмунд наложи тенденция – за няколко години той превърна Ливърпул в машина при пресата, от която дори Гуардиола се страхуваше. Показателно е, че в директните мачове Пеп винаги играеше на сигурно, поставяйки още един дефанзивен играч или допълнителен играч в защитната линия в началната фаза на разиграването. По този начин Клоп промени лицето на цялата лига. Показателно е, че в първите му два сезона в Ливърпул, Лестър на Клаудио Раниери и Челси на Антонио Конте станаха шампиони. А по времето, когато той пристигна в Мърсисайд, настоящият носител на титлата беше Челси на Жозе Моуриньо. Три различни отбора, но и трите определено не точно пресиращи.

Сега за всички топклубове това е задължителна част от играта. Частите и механизмите, разбира се, могат да се различават, както и нивото на изпълнение, но никой не чака, когато топката бъде загубена.

Но по-важното е, че не става въпрос само за топотборите. Ако погледнете показателя за интензивност на натиска във Висшата лига през този сезон, Ливърпул и Тотнъм са начело с Арсенал до тях, което не е изненадващо. Но на 5-о място ще намерим Брайтън (7-и в класирането), на 6-о Брентфорд (14-и в класирането), на 8-о място Борнемут (12-и в класирането) и едва след това, между другото, Манчестър Сити.

Реалността на сегашната Висша лига е, че един не много известен треньор от Испания, умел в пресата, може да дойде тук в далеч не водещ отбор, да прекара няколко месеца в шлайфане и адаптация, а след това да се окаже, че това е един от най-неприятните съперници в цялата лига. Естествено, говорим за Андони Ираола и неговия Борнемут. Чиито шефове отново предприеха тази стъпка съвсем съзнателно, отстранявайки Гари О’Нийл, който през лятото запази място за черешките във Висшата лига, който между другото сега върши отлична работа в Уулвърхемптън.

Именно Клоп създаде тази реалност. Разбира се, той не е сам в това начинание. За Гуардиола пресирането и бързото връщане на топката също винаги са били изключително важни, както и за Почетино, чийто Тотнъм и по-рано Саутхемптън, просто задушаваха съперниците си. Но отправната точка винаги е бил Ливърпул.

„Клоп е изключителен треньор. Той е един от онези, които са повлияли на цялата Висша лига, не само на своя клуб. Когато Юрген пое ръководството на Ливърпул, той предизвика много от условностите на лигата и въведе нов стил на игра, който другите възприеха. Той издигна темпото и интензивността на друго ниво. Висшата лига винаги е била динамична, но Ливърпул и Клоп я издигнаха на друго ниво“, заяви настоящият мениджър на Тотнъм Анге Постекоглу.

„Стиловете ни не са сходни, но харесвам начина, по който играят неговите отбори. Мисля, че Клоп е най-добрият треньор в света, който може да изгради отбор, който атакува защитната четворка на съперника с възможно най-много играчи от възможно най-различни зони. Неговите отбори са невероятно интензивни със и без топка това е трудно за постигане. Когато играхме в Германия за първи път, научих много. Видях нещо ново и веднага си помислих: „Уау!“ – споделя Гуардиола.

„Мисля, че Ливърпул представлява много съвременни тактически тенденции“, беше присъдата на Дейвид Мойс в доклад за 2019 г. за УЕФА.

Разбирането и пресъздаването на такива тектонични промени е много по-трудно от простото броене на титли и купи. И цялото величие на Клоп и степента на неговото влияние върху английския (и не само, разбира се) футбол ще бъдат наистина разбрани едва след известно време. Въпреки че отдавна знаем, че са култови.

Дмитрий ГИРИН, „Спорт Експрес”, превод на в-к Тема спорт