Статистиците на Острова не спират да акцентират на показателите на немалко от играчите на Ливърпул, особено на прескъпите нови попълнения. Беше обявено, че през първото полувреме на снощната победа на Манчестър Сити с 3:0, вратарят на Гражданите Джанлуиджи Донарума е направил 10 подавания.
В същия период закупеният за 116 (!) милиона паунда Флориан Вирц е осъществил 6 паса... Съпоставка, която сякаш изобразява доста прецизно играта на Ливърпул през този сезон - без значение дали на преден план излиза индивидуалната класа на хер Вирц или неспособността (или нежеланието?) на съотборниците му да доставят топката до него.
А всеки, наблюдавал играта на германеца през този сезон, може да забележи в каква посока са насочени повечето негови подавания и каква е прецизността на спорадичните му опити да изнесе топката в предни позиции.
Ливърпул е на 8-а позиция в класирането на Висшата лига и това съвсем не е нещо невиждано. Още повече, че първенството дори не е преполовено.
Но в същото време клубът от "Анфийлд" изневери на проверените във времето ценности и заложи на модерната стратегия по купуване на половин дузина шумно рекламирани играчи - срещу близо половин милиард паунда. Може би и за да "прескочи" или съкрати фазата с до болка познатата необходимост от адаптация и стиковане на новите?
Очевадно е, че приносът на новите попълнения е по-малък от този на предшествениците, които бяха отпратени с лекота.
Миналия сезон Ливърпул спечели шампионската титла с четири загуби. В настоящата кампания Червените вече имат пет... Броят на допуснатите голове - 17 в 11 мача, извежда на преден план още повече въпроси.
А дали Слот и щабът му ще успеят да извадят мулти-милионната си формация от летаргията и дали въобще става дума само за летаргия?
На хартия Ливърпул продължава да разполага с куп футболисти от световна класа. И те го показваха на терена преди няколко месеца. Друг фундаментален проблем е, че Слот не успява да "извади" същата форма от същите тези футболисти.
Сигналите за токсичната съблекалня пък правят задачата на нидерландеца още по-тежка...
Промените на Слот:
Загуба на увереност в действията на крайните бранители - запазената марка на отбора в последните сезони. Вдясно бяха използвани трима играчи, включително конструктивният халф Доминик Собослай. Вляво Слот се впусна да доказва, че Милош Керкез притежава повече класа от Анди Робъртсън, но впоследствие го върна на скамейката.
Пропилени мачове с Вирц в центъра - Слот сякаш се нуждаеше да чуе от дузина, следящи играта на Ливърпул, че поведението на германеца в центъра вреди на успешната конфигурация. С днешна дата нидерландецът се върна към проверената тройка Алексис Макалистър-Райън Гравенберх-Доминик Собослай.
Хаос в атака - Най-скъпото попълнение Александър Исак вече е със статут на резерва, а оправданията с контузии са чисто и просто дипломатични словесни фойерверки, целящи прикриването на голямото разочарование.
Тотална загуба в комуникацията със Салах - Мо Салах показа преди доста време, че не одобрява "модерното" обновяване на тима. С днешна дата той е напълно неконтролируем, а Слот изглежда не е в състояние да изисква от него ангажираност в дефанзивен план. Отдадеността на "Египетския крал" във фаза атака също е противоречива.
Смущаващ синхрон в центъра на отбраната - Поведението на Ливърпул в сърцето на защитата е повече от обезкуражаващо. Позиционирането на бранителите при някои инкасирани голове е смущаващо, а взаимодействието между Върджил ван Дайк и Ибрахима Конате, както и реакциите им в ключови моменти - необяснимо...
Днешният Ливърпул е по-слаб в кондиционно отношение - "хеви метълът" на Юрген Клоп е само спомен. Настоящата формация на Червените изостава в агресията, динамиката и ефективността на пресата. Играчите са по-лошо подготвени физически и не успяват да покриват интензивно периметъра, който покриваха по времето на Клоп.