Луис Енрике бе прекъснат на два пъти - първо с шепот от дъното на стаята, после с крясък отвъд стената - но остана невъзмутим. Все пак ставаше дума за добри новини. Треньорът на Барселона тъкмо се канеше да говори за физическата форма на тима преди екскурзията до Мюнхен, когато откри - нека забравим за миг Европа - че Барса е напът да спечели и испанската лига. Пета титла за 7 години или седма за 11 е вече на ръка разстояние. На следващата сутрин термините "почти" и "само на победа" бяха написани с дребен шрифт, отстъпвайки на впечатляващото ШАМПИОНИ с големи букви. Но затова си имаше причина.

В съботната вечер след 20 ч. Барселона вече беше преодолял Реал Сосиедад с 2:0 на "Ноу Камп", докато на 600 км от там Валенсия водеше с 1:0 срещу Реал на "Сантяго Бернабеу" с гол на Пако Алкасер. Луис Енрике беше гледал първите 20 минути от мача в Мадрид по телевизията преди началото на пресконференцията в Барселона. "Колко важни са тези три точки... и загубата на Мадрид?", имаше въпрос към него. "Жизненоважни - гласеше отговорът. - Но - добави той бързо - докато реферът не надуе последната свирка, нищо не се знае. Реал вече удари три греди."

Следващият въпрос дойде отдясно: "Какво е самочувствието на тима?". Но нямаше време за отговор. Някой от задните редици изрева "Гол!" и Луис Енрике наостри уши: "Нека видим чий е (голът)". Отговорът дойде с истинска експлозия в съблекалнята – отзад, отвъд билборда със спонсорите, надолу по оранжевия коридор и под главната трибуна, където телевизия и радио бълваха коментари. Играчите на Барселона крещяха и лудееха от щастие. Луис Енрике вдигна палец зад гърба си и се ухили: "Ето потвърждението". Току-що Хави Фуего увеличи на 2:0 за Валенсия. При това положение Барса се оказваше с 5 т. преднина. Дори ако Реал изравнеше, точките щяха да са 4 , а титлата - до половина в джоба на каталунците. Девет минути по-късно дойде последният въпрос: "Как бихте завършили фразата: "ако не спечелим лигата, ще бъде истинска...". "Не обичам да завършвам фрази" - отговори Енрике и напусна пресконференцията, широко ухилен. Бързаше, защото искаше на всяка цена да хване края на мача в Мадрид.

А той не беше лесен за гледане. Реал креташе с пасив от два гола, а му трябваха три. Валенсия наистина впечатляваше. Но шоуто още не бе свършило. Реал уцели три греди, после още. Дойде ред и на Чичарито, а в последната минута на първото полувреме отборът спечели дузпа. Кристиано Роналдо застана зад топката. От този миг Реал започваше да обръща мача. Проблемът за Роналдо беше, че само на 11 м пред него беше Диего Алвес.

"Ти ще биеш вдясно и аз ще спася", каза му бразилският вратар

А едва ли има по-добър майстор от него при спасяването на дузпи - той е отразил 43% oт тях. "Ще биеш вдясно и аз ще я спася", каза той и точно това се случи. Алвес е спирал Лео Меси, Диего Коста и Фреди Кануте, а сега и Кристиано Роналдо... два пъти. Никой досега не го е правил. От северната трибуна феновете на Валенсия аплодираха горещо своя страж, докато останалите трибуни с привърженици на Реал осмиваха своите. Въпреки че нито един от головете не беше по вина на Касияс. Контрастът беше жесток.

На последната страница на каталунския ежедневник Sport, в рубриката humor grafico (графичен хумор - чрез карикатури), която е наполовина вярна, се твърди, че Алвес е подарил на Барселона половината титла, докато "Пеналдо" (закачлива думичка от "Пеналти" - дузпа, и Роналдо) му е подарил другата половина. Титлата и шансовете се изплъзваха, но мачът не беше приключил. Реал продължаваше да напира. Пепе вкара с глава след корнер за 2:1 в 55 минута - оставаха още 35, достатъчни за две нови попадения. Иско изравни с изключително красив фалц в горния десен ъгъл в 83 минута. После на таблото светна 5-минутно продължение и на няколко метра встрани един от охранителите стисна насърчително юмрук . Щеше ли да го бъде?

Уви, не. Прозвуча последният съдийски сигнал и в кабинета си на "Ноу Камп" Луис Енрике стисна юмрук по подобие на охранителя. Кралският клуб даде всичко от себе си, но не успя да обърне мача. Тимът изстреля 29 удара, но не откри никаква пролука покрай Диего Алвес. Вратарят направи изключителни спасявания, макар че най-добрите от тях – страхотен плонж вляво, отклоняване на топката с върховете на пръстите над и покрай гредите, докосвания ала Гордън Бенкс – бяха след съдийски отсъждания за нарушения. "В него има нещо специално" – изригна и треньорът на Валенсия Нуно (бивш вратар).

След края на мача избухнаха овации както в съблекалнята на "Ноу Камп", така и по трибуните на "Бернабеу", където феновете одобряваха хвърлените усилия.

"Те умряха прави", беше челото на "Ас"

"Довиждане от сърце" – пише "Марка". "Три греди, пропусната дузпа... Никога не съм виждал подобно нещо" – затюхка се директорът на клуба Емилио Бутрагеньо. "Резултатът е лош, но представянето – блестящо", заключи Карло Анчелоти.

Той е прав. Реал можеше и вероятно трябваше да получи повече, защото резултатът е наистина лош. При две точки разлика тяхната надежда беше Атлетико Мадрид срещу Барселона следващата седмица. Сега обаче, с 4 т. разлика, Барса се нуждае само от една победа - може да загуби на "Калдерон", но пак да грабне титлата след триумф над Депортиво на "Ноу Камп" в посления кръг. И все пак не само липсата на късмет обяснява резултатите на Реал, независимо че два мача срещу Валенсия капсулират това чувство: капитанът на Валенсия Дани Парехо пропусна дузпа срещу Барселона, докато вратарят на Валенсия Диего Алвес спаси дузпа срещу Реал.

Всъщност в шестте си мача срещу други отбори в топ 4 (Барселона, Атлетико, Валенсия) Реал има само една победа. Рядко се случваха ротации, докато физическата кондиция спадаше. Контузии сполетяха Лука Модрич и особено Хамес Родригес. Отсъствието на Чаби Алонсо или на опорен халф, на когото треньорът се доверява, невинаги изглежда голям проблем, но се усеща: показателно е пренебрегването на Сами Кедира, Лукас Силва и Асиер Ияраменди в полза на Серхио Рамос в полузащита. В събота, в преследване на резултата, Анчелоти смени двамата си бекове, а на скамейката няма много опции. Поглеждайки назад, изникват и други заключения: ако Реал не спечели титлата сега, което е почти сигурно, той ще е спечелил само една титла през последните 7 г. - през 2012 г. при Жозе Моуриньо, докато досието на Анчелоти разкрива, че е по-полезен в турнири за купите, отколкото в Ла Лига.

Тази година Реал имаше реални изгледи да спечели титлата. Някои идиоти дори прогнозираха, че отборът ще спечели трофея далеч преди края на сезона. На Коледа Белия балет беше на върха, наскоро коронован като световен клубен шампион, дори с мач по-малко. А двете му загуби през втората и третата седмица бяха отдавна загърбени. Отборът спечели 12 мача в лигата подред и 22 във всички турнири. През това време Барселона беше спечелил само 3 от последните си 8 мача в лигата и треньорът Луис Енрике бе поставен на дръвника.

Реал загуби първия си мач след Коледа от Валенсия, но и Барселона се провали. Онази загуба в Сан Себастиан от Реал Сосиедад с Лео Меси на скамейката провокира криза, която изхвърли спортния директор и неговия асистент и стартира спешно оглеждане за заместник на треньора, а президентът настоя за избори, "за да се тушира напрежението". Меси беше мрачен, а Луис Енрике според собствените му думи "незащитен". Криза в истинския смисъл на думата!

Както се оказа обаче, кризата бе предотвратена – тя се оказа нещо като "очистително", за да може отборът да продължи напред. И слава Богу, той продължи. Този уикенд Барселона изигра истинска "вуелта" срещу всеки в лигата след онази загуба от Реал Сосиедад. От 19 мача каталунците спечелиха 17, при 1 равен и 1 загуба. Във всички турнири рекордът е 29 мача и 27 победи. По-силни, по-разнообразни и в по-добра кондиция, средният им резултат от последните 7 мача е 25:0.

Анчелоти призна, че сега става все по-трудно, но е уверен, че Реал ще продължи да се бори за титлата, и повечето играчи споделят неговите амбиции. Дани Карвахал обаче е на друго мнение: "Разочаровани сме, че изпуснахме титлата у дома. Май вече се сбогувахме с лигата".

Сид Лоу, вестник "Гардиън"

Превод: вестник "7 дни спорт"