Роналдо, Бензема и другият

Реал Мадрид имаше Кристиано Роналдо и Карим Бензема в предни позиции през 2009/10. Там беше и клубната легенда Раул. 6 „Златни топки“, 12 титли от Ла Лига и 13 триумфа в Шампионската лига помежду им – а броят им вероятно ще продължи да нараства. И все пак голмайстор №1 на кралете през онзи сезон в Ла Лига не дойде от този триумвират. Най-добрият реализатор на Белия балет беше Гонсало Игуаин – човек, който никога не получи похвалата, която заслужава. Както от медиите, така и от своите съотборници. Но въпреки това вече пенсионираният 34-годишен аржентинец постигна великолепни неща в цяла Европа.

Всички футболисти познават двете страни на спорта на високо ниво, но може би при малко играчи тази двойственост се проявява толкова силно, колкото в кариерата на нападателя. Тя имаше своите звездни и специални моменти, но също така и горчиви спомени.

В споменатата кампания Ел Пипита вкара 27 гола за първенство, добавяйки към 22-та, които реализира предходния сезон. След тежки първи 18 месеца на „Бернабеу“, след като напусна Ривър Плейт, Игуаин наистина включи на горна предавка. Той отбеляза 121 гола във всички турнири за кралете, а през лятото на 2013-а премина в Наполи. И именно там Гонсало наистина се наслаждаваше на най-добрите си времена в личен план.

Аржентинецът беше ключова съставка на вълнуващата атакуваща линия на партенопеите. Игуаин вкара 24 и 29 попадения в първите си два сезона, спечели петата в историята Купа на Италия и триумфира в Суперкупата на страната.

През 2015/16 Ел Пипита реализира феноменалните 36 гола в 35 мача в Серия А, а Наполи финишира втори след Ювентус. Никой никога не беше отбелязвал повече в дългата история на италианския елит. Ако не беше пропуснал 3 двубоя заради наказание след червен картон срещу Удинезе, аржентинецът спокойно можеше да стигне кота 40.

В отбор, включващ играчи като Хамшик, Мертенс, Инсинье и Жоржиньо, Игуаин беше абсолютно безмилостен. Любопитното е, че в тази кампания той записа само един хеттрик, който дойде в последния ден срещу Фрозиноне. Във всяка лига това би било страхотно постижение. А в Серия А беше просто нечувано.

Тази форма му спечели трансфер в Ювентус (б.р. – 90 млн. евро, третият най-скъп трансфер по това време), навличайки си гнева на хората от Неапол. В Торино той спечели три пъти титлата през следващите 4 години, прекъснати от един сезон под наем в Милан и Челси. Причината – пристигането на Роналдо при бианконерите доведе до изгонването на аржентинеца. През 2020-а нападателят отиде в Интер Маями, за да играе заедно с по-големия си брат Федерико, добавяйки още 29 попадения към общо 366 в кариерата си в 786 двубоя на клубно ниво и за Аржентина.

Като цяло вероятно пътуването му в националния отбор е това, което е дало на Игуаин най-деликатните моменти. Онзи знаменит пропуск очи в очи срещу Нойер на финала на Мондиал 2014-а все още не му е простен. Тогава Ел Пипита се разписа още в първото полувреме, но голът му беше отменен заради засада. Германия спечели световната купа и Игуаин отново не успя да влезе през вратата на славата, както при двата загубени финала на Копа Америка през 2015-а и 2016-а. Може би поради тази причина, когато напусна албиселесте през 2019-а, с 31 гола в 75 мача, той остави следното съобщение: „За радост на мнозина вече няма да играя за националния отбор“.

Във вторник рано сутринта Ел Пипита бе облян в сълзи. Поражението с 0:3 от Ню Йорк Сити отбеляза края на една невероятна кариера. Гонсало напусна професионалната сцена като играч, който никога не получи признанието, което заслужава. Може би причината е, че беше принуден да си тръгне от Реал и Ювентус заради огромния брой опции в атака. Може би заради решаващия му пропуск във финала на Световното първенство през 2014-а срещу Германия. Дори феновете на Наполи, за които той направи толкова много, го помнят с напускането в посока Юве, отколкото с головите му постижения.

Каквато и да е причината, докато Игуаин маха за сбогом на футбол с 6 шампионски титли и 366 гола, той заслужава да бъде запомнен с удивителния футбол, който игра. Или както самият той заяви: „В началото на кариерата си исках да бъда запомнен със спортните постижения. Но сега, когато я завършвам, искам да бъда запомнен като добър човек“.

Любомир Изов, в-к "Тема спорт" 

Снимка: БГНЕС