Класа: Анчелоти направи немислимо с титлата на Реал Мадрид

През миналото лято положението в Реал Мадрид не изглеждаше никак блестящо.

Стожерът Карим Бензема, капитан и водещ голмайстор, ненадейно обяви, че напуска. Очакваният негов заместник Килиан Мбапе пък реши да остане в Пари Сен Жермен поне още един сезон.

Бегъл поглед към състава беше достатъчен, за да се види липсата на баланс. Отборът остана без надежден и доказан централен нападател, но пък имаше твърде много централни полузащитници.

Бляскавите ветерани Тони Кроос и Лука Модрич застаряваха, но сякаш нямаше кой друг да осигури тяхната креативност. 

Няколко тежки контузии в началото на сезона задълбочиха проблемите - Реал се оказа без титулярния си вратар и централната си двойка защитници.

В това си състояние "кралете" трябваше да догонват действащия шампион Барселона, който беше спечелил доста комфортно титлата през 2023 г.

Сякаш на "Бернабеу" не разполагаха с нужните парчета, за да сглобят пъзела, но пък имаха Карло Анчелоти. А той знаеше, че може отново да бъде шампион.

Няма и година по-късно титлата вече принадлежи на Реал Мадрид, а целият сезон беше пореден треньорски шедьовър във визитката на легендарния наставник.

Независимо от предварителните очаквания, един състав в преход и с много въпросителни в него е на върха в Испания и на два мача от спечелване на Шампионската лига.

Какво направи Анчелоти този път, за да прибере 27-ия голям трофей в кариерата си и рекордната 36-а титла в клубната история?

Логично е на първо място да изтъкнем може би най-влиятелния футболист в света в момента.

Развитието на Джуд Белингам в Мадрид е главозамайващо, защото едва ли някой е очаквал да се случи толкова бързо.

Англичанинът имаше потенциала да се превърне от много добър в елитен играч, но кой можеше да предположи, че преобразяването ще се случи още от първите му мачове с бялата фланелка?

Той получи много специфична роля от Анчелоти, доста по-атакуваща от тази, която изпълняваше в Борусия Дортмунд.

Белингам се наложи не просто като атакуващ халф, но и като "фалшива деветка", едновременно изработва и завършва атаките, а попаденията му решиха един куп мачове в полза на Реал.

Днес едва 20-годишният Джуд е в сметките за "Златната топка", има шанс да стане голмайстор на Ла Лига и на всичкото отгоре, тепърва би трябвало да става още по-добър.

Позицията на Белингам беше само част от тактическите промени, които Анчелоти внесе, за да нагоди отбора според наличните изпълнители.

И преди се е случвало отбори без изявен №9 да бележат много голове. В случая италианският треньор реши ребуса с промяна не само в атака, но и в полузащитата.

В добре балансираното трио в средата на терена Феде Валверде играе по-назад и покрива солиден периметър, за да позволява на Тони Кроос спокойно да разиграва и да диктува темпото.

Присъствието на Едуардо Камавинга или Орелиен Чуамени в тази зона придава допълнителна стабилност.

Пред Белингам на терена са Винисиус и Родриго, които трябваше да променят играта си и от типични крила да се превърнат в нападатели на по-централна позиция.

Резултатът е добре балансиран отбор, способен да се отбранява добре и да насища центъра, както и да контраатакува бързо и ефективно.

Ако се върнем към началото на сезона, ще си спомним как песимистите предвиждаха провалена кампания заради напускането на Бензема и заради травмите.

По-малко от три дни преди първия кръг на Ла Лига Тибо Куртоа скъса коленни връзки на тренировка - и практически сезонът приключи за него преди да е започнал.

Следващата седмица същата контузия претърпя Едер Милитао и така Реал се оказа без първия си вратар и основния си бранител.

Не след дълго Чуамени счупи крак, контузии претърпяха също Белингам, Винисиус и Дани Карвахал. 

Дейвид Алаба пък на свой ред беше застигнат от тежка травма, която сложи край на сезона му.

В един момент Реал имаше само двама здрави централни защитници, а напред трябваше да разчита на 33-годишната резерва Хоселу. Но резултатите оставаха консистентни (до днес загубата в Ла Лига е само една).

А ролята на Кроос е огромна и не бива да бъде пренебрегвана.

Преди повече от година Анчелоти намекна, че германецът и Модрич трябва да приемат по-преходна роля, но Кроос играе толкова силно, че просто е незаменим за състава.

На 34 години халфът се възползва от свободата, която Анчелоти му дава, както и от възможността да играе по-малко в защита и повече да диктува темпото.

Седемте му асистенции в първенството са най-добрият му показател от 2021 г. насам, а головият пас за Винисиус срещу Байерн доказа колко разрушителен продължава да бъде Кроос за противниците.

Към това добавяме късните голове, с които Реал Мадрид се измъкваше неведнъж през сезона.

Отборът невинаги започва силно мачовете, но постепенно поема контрола върху тях и запазва сили за финален щурм.

Над 10 точки в Ла Лига бяха спечелени с късни попадения и макар че късметът също играе роля за това, в случая става въпрос и за манталитет, и за разпределяне на силите, и за начин на провеждане на двубоите.

Може би най-лошата новина за съперниците е, че перспективите пред този състав са впечатляващи и се очаква към него да бъде прибавен и Килиан Мбапе.

Анчелоти пък остава поне до 2026 г., след като поднови договора си, докато на "Бернабеу" е очакван и бразилският суперталант Ендрик.

Ако са верни и слуховете, че Алфонсо Дейвис вече е уреден за следващия сезон, селекцията става още по-обещаваща.

В същото време, ядрото от млади футболисти би трябвало да продължи да се развива и да постави основите на славна ера - в която ще е необходимо нещо изключително от конкурентите, за да бъде догонен този Реал. 

Превод на Sportcafe по Goal.com

Снимка: БГНЕС