Рядко се е случвало да бъдем толкова посрамени! Това е неприемливо и нечувано. На този свят съм повече от 60 години. В „белия си живот“ съм се радвал на безброй успехи, „вдигнал“ съм куп домашни и европейски купи… Да отдам футболното си сърце на Реал ми позволи да се изправя пред живота с вроден оптимизъм, подхранван всяка седмица от страхотните радости, които отборът ми е давал.

Логично е, че е имало и трудни моменти за приемане. Загубихме две титли в Тенерифе в началото на 90-те, Ливърпул ни победи на финала за КЕШ през 1981-а, а Пеп Гуардиола отнесе с 5:0 отбора на Моуриньо на „Камп Ноу”, но наистина рядко сме изглеждали толкова унизително, колкото в това дерби на Мадрид! Да, понякога Атлетико ни е вкарвал по 4 гола, както се случи на 30-ия рожден ден на Кристиано Роналдо на „Калдерон“, но в моя живот никога не съм виждал да го правят пет пъти. Никога, никога! Това е немислимо. Дори споменът за спечелените два финала срещу тях в ШЛ не е утеха за това нечувано унижение, което преживяха феновете на Реал в този проклет септемврийски следобед в началото на есента.

Срамно е да те разбие този намиращ се в упадък отбор на Чоло Симеоне, който преди кръга вече изоставаше с 9 точки от върха. Не важи дори извинението със съдията, който си затвори очите за втори жълт картон на Сьорлот, защото няма как да очакваш нещо повече, когато не носиш с гордост фланелката и позволяваш на съперника да спечели всяко единоборство и всяка висока топка, при която играчите на Шаби Алонсо стояха неподвижно. Вместо да реагират при 2:4, те бездушно допуснаха съперникът ди ги довърши с още един гол за 2:5.

Казват, че журналистите не разбираме от футбол, но мнозина алармираха, че Джуд Белингам не е готов за титуляр. Мастантуоно заслужаваше да започне вместо него, а това бе един от греховете, с които Шаби Алонсо изведнъж успя да заличи всички добри впечатления от предишните двубои. След шестте победи, които бяха постигнати срещу отбори предимно от дъното на таблицата, Реал дерайлира още на първия сериозен завой в Ла Лига. Същото се случи и на клубния мондиал при онова 0:4 от ПСЖ на полуфиналите. Този път обаче болката е много по-голяма. И няма да отмине скоро!

Материал на "Ас"

Превод на "Тема спорт"

* заглавието е на Gol.bg