Подобно на най-непредсказуемите му удари, ако знаете за какво става дума: онези свръхзвукови свободни удари, които го прославиха по целия свят, така и животът на Роберто Карлос внезапно пое в друга посока, устремявайки се към финансова катастрофа, за която самият шампион разказа. Лъжливи приятели, мошенически агенти и хитри роднини са опразнили банковата му сметка. Бразилецът остана без пукната пара. Препятствията, които животът ти представя, често са неприятности. Така се преоформя образа на този вечен младеж (днес той е на петдесет и три години), който днес изглежда изведнъж остарял, той, който посещаваше детската площадка с това лице на вечно дете, усмихнато при всяко учудване, изправен като гръмоотвод срещу небе, което – откакто е спрял да тича нагоре-надолу по фланга – пази само бури.

Още в разказа за ежедневието му се проявява удивителна жизнена щедрост, която съчетава хромозоми и трофеи във витрината, кошмари и любовни истории, пороци и добродетели, безсънни нощи, прекарани в мъка, и други, прекарани в танци върху масите.

И така, нека си поемем дълбоко дъх: 11 признати деца от 7 различни жени, 2 брака и 2 снимки за спомен с щастливките, 8 отбора, за които е играл като футболист, 5, които е тренирал без успех, 25 трофея във витрината, включително 3-те Шампионски лиги, спечелени с „Реал Мадрид“, и Световната купа с Бразилия, 125 мача за „Селесао“ – втори в класацията за всички времена след Кафу. 137 километра в час е скоростта, измерена при прочутия му удар в приятелския мач Франция – Бразилия през 1997 г. в Лион, 11 години е прекарал в Мадрид, 527 мача е изиграл с Кралския клуб – първи сред футболистите, родени извън Испания - 3 световни първенства (1998, 2002 и 2006), много повече сълзи, пролети за пропуснатото през 1994 г. (селекционерът предпочете Бранко), 3 пръста на левия крак, използвани за удряне на топката, за да й придаде най-непредсказуемия ефект. Още е на 12 години, когато, роден в бедно семейство в Гарса, в щата Сан Пауло, започна да работи в текстилна фабрика. В Италия Масиом Морати похарчи 10 милиарда лири през 1995 г., за да го доведе в „Интер“. 

И още: 30 секунди на ужас, които му замразиха кръвта, когато, обръщайки се от леглото, където спеше, събуден от стоновете, за първи път забеляза, че нещо не е наред – не, не беше епилептичен пристъп – на своя голям приятел Роналдо „Феноменът“ в навечерието на финала на Световното първенство през 1998 г. между Франция и Бразилия. Роберто Карлос се отказа от футбола с 24 гола, отбелязани като професионалист. 11 секунди, малко повече, с които беше способен, в добрите си години, да пробяга 100 метра, 1 – най-невероятната асистенция в историята на Шампионската лига, тази за невероятния удар във въздуха на Зидан срещу Байер Леверкузен в нощта на триумфа на Реал Мадрид. Той беше на 15 години, когато – според изключително тежките обвинения на германската телевизия ARD – започна да се допингира, за да „напомпа“ мускулатурата си, под наблюдението на най-обсъждания бразилски лекар от онова време, някой си Хулио Сезар Алвес (той отрече всичко и заплаши с искове, но въпросът затихна, без да се стигне до съда) и накрая 160 милиона евро – тези, спечелени от футбола, които според неговата преценка са били откраднати от банковата му сметка – пуф! – оставяйки само облак от сяра, като доказателство за дяволската измама, която го превърна от богат лебед в пате, без нито стотинка в джоба.

В началото на 2025 г. се разнесе слух, че точно в дните, когато се развеждаше с втората си съпруга и чакаше да си намери жилище, той е помолил „Реал Мадрид“ да му предостави стая в спортния център. Слухът беше незабавно опроверган от бразилеца с презрение, равно на гнева му. Сега обаче самият той разказва за финансовата криза, която го е притиснала до стена, която не е очаквал. Винаги се е справял, ще се справи и този път. По времето, когато играеше в Мадрид, той беше неизменна фигура на партитата, организирани от приятеля му Роналдо (познават се от 1992 г., когато и двамата бяха момчета, мечтаещи за слава). Незабравим беше онзи път, когато във вилата на „Феномена“, където колегите футболисти и техните съпруги, партньорки и приятелки пиеха аперитиви при залез слънце, пред портата се появи автобус, който, като надуваше клаксона, искаше да влезе. Вътре имаше около десет момичета, наети за случая от „Феномена“ (Роберто Карлос каза: „Прекарал съм повече нощи с него, отколкото с двете си съпруги“).

Съотборниците от „Реал Мадрид“ разказаха по-късно, че в общата неловка ситуация – все пак бяха там със съпругите си – почти всички си тръгнаха, като набързо се сбогуваха с гостите и си тръгнаха, преди ситуацията да се превърне в хаос в наказателното поле. Единствените, които останаха, дори малко учудени, бяха Роналдо и Роберто Карлос, които – но тук навлизаме в сферата на непроверимата легенда – не се обезсърчиха и, въпреки численото си превъзходство, с възхитително чувство за дълг, продължиха мача до продълженията.

За неговия взривен удар вече се говореше по-рано. Топката, ритната с левия крак – този смъртоносен крайник, изпъкващ от хипертрофираните му крака, като на акробат, твърди като мрамор, с рекордна обиколка, варираща от дясното до лявото бедро между 66 и 68 сантиметра. Години след онзи прочут пряк свободен удар в Лион екип от френски физици се опита да сравни силата, тежестта, съпротивлението на въздуха, дори динамиката на куршумите и още много други неща, в напразен опит да обясни тайната на този страхотен удар. Но науката се предаде пред очевидното. Този удар остана тайна. Една от многото тайни на Роберто Карлос.