Испанският национален отбор покори света едва след като престана да залага на яростта на защитниците и на хитростта на нападателите, а се довери на мъдростта на халфове като Шави.

Испания не стигна до златните медали нито с Белаусте на олимпиадата през 1920, нито с Бутрагеньо, нито дори с Раул. По тяхно време съперниците винаги изваждаха някой по-висок и по-мощен защитник, както и много по-добър голмайстор.

Не, успехите започнаха да валят, когато в националния отбор на преден план излязоха футболистите, които организират играта с топка в краката.

Не е случайно, че единственият испанец, печелил "Златната топка", е Луис Суарес, плеймейкърът, прочул се с играта си в Барселона и Интер. Нито пък това, че световната титла бе спечелена под ръководството на някогашния халф Висенте дел Боске, след като преди него друг бивш полузащитник – Луис Арагонес – донесе първа европейска титла на Испания след 44-годишно очакване.

Повечето испански запалянковци помнят някой свой любим вътрешен полузащитник, който с времето е приел облика на Шави.

През 80-те години знаменитата "Петорка на ястреба" не се прочу само благодарение на головете на Бутрагеньо, но и на пасовете на Мартин Васкес и центриранията на Мичел. По същия начин Дрийм тимът на Кройф в Барселона бе изграден около играча с номер 4 на гърба – първо Луис Миля, а после Пеп Гуардиола. Същият, който по-късно се превърна в архитект на голямата Барса, властвала няколко години по терените в Европа и света.

Големите революции в испанския футбол винаги са били дело на халфовете. В основата на последната бе Шави – полузащитник, който притежава класата и елегантността на Ролс ройс. Неслучайно Пеле наскоро заяви, че Бразилия няма да си върне старата слава, докато не открие своя Шави. Краля знае за какво говори, защото на световното през 1970 той игра в отбор с пет "десетки" в редиците си.

Дълги години Шави дърпаше конците в националния отбор на Испания. С него Фурия роха играеше с типична "деветка" и без такава. Но годините вървяха и постепенно плеймейкърът престана да бъде незаменим в Барса и в националната селекция, от която се отказа тези дни.

Никой не направи голяма драма, когато той остана извън стартовия състав в решаващите моменти на световното и в битката за титлата в Примера. Имаше и хора, които аплодираха решенията на Дел Боске и Тата Мартино. Мнозина смятат, че е време Шави да се пенсионира веднага или постепенно да се оттегли от терена. Но в негово отсъствие отборите му не само че останаха с празни ръце, но и не се намери друг, който да се нагърби с ролята на метроном в средата на терена. Просто като добър полузащитник Шави е ключов играч, най-вече защото прави съотборниците си, включително и Меси, по-силни.

Шави е символ на култа към играта и страстта към притежанието на топката в един спорт, който все повече става жертва на канибалското его на нападателите и вратарите – хора, които нямат нищо общо с духа на полузащитниците – тези главни герои на испанския футбол.

Рамон Беса, "Ел Паис"