Досегашното влияние на Лео Меси в Барса може да се раздели на три фази. Първата започна през август 2005 г., когато тогавашният треньор Франк Рийкард пусна като титуляр никому неизвестния тогава младок в приятелски мач срещу Ювентус за трофея "Гампер". А Лео не загуби никакво време и направи Фабио Канаваро и Патрик Виейра толкова смешни още през първото полувреме, че треньорът на Старата госпожа Фабио Капело отиде да пита Рийкард дали не може да вземе под наем за година малкото джудже. На пресконференцията след мача Капело побърза да обяви, че досега не е виждал толкова талантлив 18-годишен футболист. В същата вечер "Ноу Камп" за сефте аплодира мощно Меси. А това си е събитие, защото на този стадион са ставали най-различни неща, но сред тях не е навикът феновете да започнат бързо да се прекланят пред някого.

Втората фаза, в която Меси се превърна във футболист №1 в света, започна през 2008 г. Тогава Пеп Гуардиола компонира около него нападението в отбора, който започна да играе с топката по-често от всякога. Някои му казват тики-така. А върхът на тази фаза бе календарната 2012 г., която Меси завърши с 91 гола. Истинска лудост!

Третата фаза на Лео започна в средата на този сезон, когато той разцъфна окончателно. И не просто доминира играта, той е играта. Той е това, което следва в Барса след тики-така. Пак вкарва много голове, но освен това участва в граденето на играта, раздава пасовете и контролира темпото. Той прави това, което преди правеше Шави. Той е главата и сърцето на отбора, той е треньорът на игрището.

След безсмислената победа на Байерн с 3:2 над Барса Пеп Гуардиола каза, че не е гледал Пеле, но за него Меси е най-добрият играч за всички времена. И вероятно е така, защото към момента в играта на каталунците няма някаква концепция, няма стратегия, няма тактика, няма нещо, в което Меси да е принуден да участва. "Той може да прави това, което си поиска", казва треньорът му Луис Енрике, който по принцип е известен като фанатик на тема дисциплина. Без съмнение и самият Лео знае какво е значението му за отбора. Едно от най-погрешните разбирания за него е, че е наивно и затворено, но целунато от Господ момче, което се интересува само от футбол, ежедневната сиеста и младежката си любов Антонела Рокуцио. В същност Меси знае много добре колко струва. Той е наясно, че това е най-успешната ера на Барса с досега три, а скоро може би четири титли в Шампионската лига за последните 10 г., в които е част от първия отбор. Наясно е и че никой на "Ноу Камп" не може да му каже нищо.

В ръководството разбраха, че той трябва да е щастлив, за да играе добре. А то означава не да се набавят възможно най-добрите играчи, с които той да играе, а да се набавят играчи, които му допадат. Такива, които ще се наредят под него. Такива, които приемат йерархиите. Нападателят Самуел Ето'о например никога не се примири с това и трябваше да си тръгне. После дойде Златан Ибрахимович, който се справи със ситуацията още по-зле. Той вкара 5 гола в първите си 5 мача като централен нападател, а Меси играеше вдясно. Обаче не мина много време и Лео прати на тогавашния треньор Гуардиола есемес - неговият любим метод на комуникация. Между другото и до днес за Меси е по-лесно да цъка с клавиатурата на телефона си, отколкото да използва устата си.

"Виждам, че вече не съм толкова важен за отбора", пише Лео на Пеп, въпреки че двамата са разделени само от няколко метра в клубния автобус. Това бе началото на края за Ибра в Барса! Той напусна по посока Милан на 45 млн. евро загуба след само един сезон в Испания.

В средата на този сезон Меси реши, че все пак му е по-добре да играе вдясно на атаката, и прати като централен нападател Луис Суарес-Канибала. "Той каза да играя там", подчерта уругваецът. Не треньорът Луис Енрике, а Меси! Иначе решението Суарес изобщо да бъде откупен от Ливърпул също е било предварително обсъдено с Лео.

Някои сигурно биха казали, че той има прекалено много власт, но истината е, че той може да има своите изисквания. Защото гордият (повече от) отбор му робува. Когато през 2013 г. финансовият шеф на Барса каза пред медиите, че не разбира защо на този Меси трябва да му подобряват договора, след като предишният е подписан само 6 месеца по-рано, аржентинският гений скочи като ужилен: "Сеньор Фаус е човек, който не разбира нищо от футбол. Иска му се да ръководи Барса като фирма, но няма как да стане!" Оттогава Фаус не е говорил по темата публично, а няколко месеца по-късно започнаха преговорите за подновяване на договора му, който към момента му носи 20 млн. евро годишна заплата. Да, прибира ги Меси, малкото човече, което феновете смятаха за пухкаво, но се превърна в император на Барса, превърна се в човека с властта.

Но когато става дума за пари, Лео се оказва човек със слабости. В момента испанските власти разследват фондацията му заради едни съмнителни благотворителни мачове из Америка. Покрай които се смята, че той и приятелите му са взели хонорари, но не са платили данъци. Меси обаче отрече да става дума за някаква измама, след като бе призован като свидетел. Отделно от това вече 2 г. срещу баща му тече разследване за укриване на данъци. Става дума за милиони по спонсорски договори, които са заобиколили испанските данъчни. Касае се за взаимно свързани фирми в държави от Европа и Америка с по-либерален данъчен режим, които май са служили само и единствено да крият приходите на Меси от испанските данъчни. Тук въпросът, естествено, е дали Лео е знаел за тъмните сделки на баща си, който се грижи за финансите му още от дете? Все пак става дума за драстични наказания при признаване на вина.

Възможната присъда е 6 г. затвор плюс глоба шесткратния размер на укритите милиони. Което значи грубо 24 млн. евро глоба.

Учудващото е, че на Меси тази афера изобщо не му влияе. Той е оставил на адвокатите си да се оправят и се явява в съда единствено тогава, когато няма друг избор. От там нататък изглежда така, сякаш му е все едно какво ще стане. Той играе, сякаш няма случай, който може да го вкара в затвора. А когато го гледаш как се радва в компанията на Неймар и Суарес, все едно никога не е бил толкова щастлив, колкото в последните месеци. Иначе Меси и баща му изплатиха своето данъчно задължение още през август 2013 г. Тогава внесоха в испанската хазна точно 5 016 542,27 евро - размера на данъчно задължение по рекламни договори в периода 2007/2009 г. плюс лихвите. Според разследващите Меси е прибрал общо 10,2 млн. евро от спонсори - "Пепси", "Проктър и Гембъл", "Данон", "Адидас". И всички суми са били превеждани в офшорни зони. Изглежда, че мотивът на цялата тази операция е общ за целия футболен бранш - алчност! Още през 2005 г. родителите на Меси продават за $50 хил. имидж правата му на фирма, наречена Sports Consultants Lt "Смехотворна сума", казват сега някои от разследващите. Оказва се обаче, че това е вътрешносемейна сделка. Защото фирмата купувач със седалище в централноамериканския данъчен рай Белиз се контролира от родителите му. А който иска да го ползва за рекламно лице, трябва да преговаря именно с фирмата.

Преговорите вървят чрез фирми посредници в Швейцария и Англия, които татко Меси междувременно е отворил. През 2007 г. Sports Consultants Ltd препродава имидж правата на Меси на фирмата Jenbril SA. Но принципът остава същият. И тази фирма се контролира от татко Меси, а договорите се правят през фирми посредници. Седалището на Jenbril SA е в Уругвай, също данъчен рай. Между 2007 и 2009 г. само от "Адидас" Лео получава точно 3 967 785,92 евро. Макар че официална информация за плащането няма.

Спорът дали Меси е знаел за мрежата на баща си, възниква за разследващите заради факта, че той лично подписва всеки свой договор, след като е станал 18-годишен през юни 2005 г. И сега за него е важно да му се повярва, че въпреки това не е подозирал за порочния бизнес модел. "За парите се грижи баща ми, аз му вярвам", казва Меси пред съда през септември 2013 г.

Татко Меси, естествено, пое цялата вина. А миналото лято пледира със специално писмо до съда обвинението срещу сина му да бъде свалено. Властите обаче отказаха. С мотива, че има достатъчно доказателства, че и Лео е в играта. И мястото му е на обвиняемата скамейка.

След това баща и син не казаха и дума. Коментар дава само юристът, който ги защитава. Става дума за мадридския адвокат Енрике Басигалупо, който е бивш съдия от Върховния съд на Испания. А коментарът звучи така: "Клиентите ми дадоха инструкции да не давам информация по случая!"

Като цяло делото срещу Меси е същински спектакъл. А тълпи фенове се събират да го подкрепят даже пред съда. Следи от възмущение по адрес на любимеца им? Никакви!

Завършеният футболист Меси усеща и сега фенския възторг и не му се занимава с тривиалности като испанските данъчни власти. Защото данъците са земен проблем и някой, който очевидно произхожда от Марс, не е задължен да се интересува от тях.

Когато аферата видя бял свят, испанският министър на спорта Хосе Игнасио Верт обяви, че в страната всички са равни пред правосъдието. А някои медии побързаха да спекулират колко време ще липсва на Барса Лео, докато е в затвора. Може би предсезонната подготовка, но най-вероятно не и това.

В Испания има спортни журналисти, които се кълнат, че Меси е единственият виновник в страната най-накрая да заобичат красивия футбол. А не този за резултат, за който пропагандираше в Реал Жозе Моуриньо. Талантът буди възхищението. Все пак не беше ли точно Лео този, който вкарваше головете в решаващите културни битки между Барса и Реал? Не бе ли той този, който носеше победите на красивия футбол? В държава, в която всеки ден половината от водещите новини се въртят около футбола, не трябва да подценяваме благодарността към Меси. Без значение какво казват документите. Левият депутатът Алберто Гарсон го каза съвсем точно наскоро в испанския конгрес: "В тази страна не влизаш в затвора, ако се казваш Меси или имаш пари!"

 

Хуан Морено, Михаел Вулцингер

Превод на вестник "7 дни спорт"