Мениджърът на Челси Жозе Моуриньо даде интервю пред вестник "Труд", в което говори за взаимоотношенията си с Христо Стоичков, за силния отбор на ЦСКА през миналия век и за отношението си към Барселона. 

"Първият път, в който видях Стоичков беше на един летен турнир в Сетубал, а това беше много отдавна, през 80-те години. Бях изумен от състава на ЦСКА - Стоичков, Пенев, Костадинов... Просто разгромиха моя отбор. Разбиха ни. Той беше съвсем млад играч, но какво впечатление правеше", започна Моуриньо.

"По-късно, по времето, когато бях помощник на мистър Боби Робсън в Порто, играхме полуфинал в Шампионска лига срещу Барселона. Христо просто ни разруши в онзи мач на "Ноу Камп". Срина ни за няколко минути. И вече години по-късно именно аз говорих с него по телефона по молба на Боби Робсън, когато водехме Барселона."

"Трябваше да проведа първия разговор, с който да го поканим да се върне в клуба, защото тогава Христо бе в Парма. Той бе напуснал Барса в най-силния момент от кариерата си и Робсън искаше да го върне. Ние знаехме за неговия характер, че той е лидер. Няколко дни по-късно, вече в Барселона, той подписа договора си и тогава се видяхме лично."

"Лице в лице се уверих какъв е като човек, видях емоцията му да се върне, да подпише пак с клуба. Христо даде страшно много на Барса. Примерно в онзи мач, когато губихме 1:4 от Атлетико за купата, той влезе като резерва на почивката... Бихме 5:4. Мотивацията му, класата му... Несъмнени! Заради това естествено е и един от Клуба на Великаните - на носителите на Златна топка."

"Той бе един от малкото, който разбираше, че аз нямам проблем с Барса. Познава ме лично и знае това. Синът ми е роден в Каталуня. Там бях в отлични отношения с всички. Съдбата ни във футбола обаче е такава. Като мениджър на Челси се срещнах с Барса в три последователни години."

"Отидох в Интер, там играхме в групата, а после и на полуфинал. Съдба... След това отивам в Реал, където е ясно - съперничеството е огромно. За три години се срещнахме 15 пъти. Шампионска лига, Кралска купа, Суперкупа... Футболът ражда съперничества не само на терена, но и преди, и след мач. Не можех да съм готин тип, който отива с усмивка на "Ноу Камп" и губи там с удоволствие просто заради миналото и добрите отношения. Аз искам да печеля и Христо добре знаеше това."

"Обичам си работата, обичам футбола. Всеки ден имам същата амбиция като преди. Това няма връзка с изискване за нов договор, повече пари, още един трофей или нещо такова. Движат ме други неща. Самият футбол, който за мен си остава същата игра като в детските ми години."

"Тогава играехме трима на трима с братовчедите ми в квартала и аз винаги исках да печеля. Не бях добър футболист като професионалист, това е ясно. Но пак исках да бия във всеки мач. Сега съм на 52 години, а това е младежка възраст за един мениджър. Мога да работя още 10-15 години без никакъв проблем. Защо не и 20 години? Наслаждавам се на всичко в играта", добави Специалния.