Барселона все още е болна след труса, който предизвика загубата от Реал Мадрид. Изведнъж този "непобедим отбор" го прихванаха всякакъв тип невротични прояви, фобии, хипохондричен комплекс. И най-лошото - тревожност.

Този невротичен страх от провал на "Аноета" предизвика тревожна игра с глупава припряност, бързане да се вкара гол, който изглеждаше, че никога нямаше да влезе във вратата на съперника. Меси играеше на ходом. Онзи, който казва, че Неймар е гений, е пълен тъпак като футболен анализатор. Без головете на Суарес тази Барселона е като костенурка на терена. С това отчайващо темпо на игра всеки отбор, който тича, може без проблем да намери празните пространства. 

Тази невроза, страхът от провал се отразяват дори на подсъзнанието на много играчи. И ако това не е достатъчно, то безполезният треньор, какъвто е Луис Енрике, никога не е способен да даде интелигентни тактически решения, които да премахнат този страх от провал. Вместо това действията му провокират само вик на отчаяние. Луис Енрике е модерният Доктор Франкенщайн.

Единственото решение, което можеше да измисли срещу Реал Сосиедад, бе да извади тримата титуляри, които беше оставил на резервната скамейка. Това бе признание за неговата посредственост. Алегория на провала. При положение че се знаеше предварително, че на "Аноета" е трудно и че отборът няма там победа от 9 години, защо това не бе взето предвид още от самото начало.

Атлетико (Мадрид), който бе стабилен, остър и убийствен в Барселона, с възстановения Торес може окончателно да приключи с тази прехвалена Барса. Единственото, което ясно се доказа, е, че Барса нито е непобедима, нито е недосегаема. От Атлетико зависи в сряда да я остави без Шампионска лига и да я постави на ръба на нокаута, включително и в Ла Лига. Атлетико на Симеоне може отново да стане палачът, който уби прочутия Тата Мартино.

Хулиан Руис, "Ел Мундо"