Меси вече става проблем за Барса

Като правило при мачове завършили с подобен резултат е прието да се казва, че той лъже. С „Байерн“ и „Барселона“ това 8:2 обаче си е чистата истина, при това вероятно в най-безболезнения за каталунците й вариант.

Съотношението на ударите отправени от границата на пеналта бе 21:5 в полза на баварците. При подобно съотношение на силите разгром дори не е точната дума, по-скоро става дума за аутопсия на безжизнен труп. До 20 минута на терена все пак имаше някакво подобие на паритет. И тогава предимството бе на страната на „Байерн“, но „Барса“ поне създаваше някакви положения. След гола на Перишич те постепенно престанаха да дават признаци на живот.

Разбира се, футболът на „Байерн“ бе безупречен, но основната причина за погрома е доста по-тривиална. Просто няма начин при днешния интензитет на играта да очакваш успех на топ ниво с двама търтеи във фаза защита – Меси и Луис Суарес. Уругваецът поне на моменти се опитваше да пресира Тиаго Алкантара, но Лео бе напълно пасивен, когато топката бе в противника.

Това отдавна се е превърнало в хроничен проблем на „Барса“, но много често той се замазва от нивото на съперника. Обикновено каталунците имат висок процент на владение, а класата на Меси и Суарес в атака е напълно достатъчна за победата в подобна ситуация. Но когато нивото на съпротива отсреща се вдигне, на „Камп Ноу“ нямат полезен ход с двама души по-малко, които само чакат топката отпред.

За убийствената доминация на "Байерн" допринесе и високата преса на Ханзи Флик. Тя бе изключително мощно организирана, като отборът пресира зоново, указвайки максимален натиск в центъра на терена. Другият ключов лост, които задвижваше баварската машина бе високата линия на защитата.

По принцип "Байерн" винаги играе по този начин, но на четвъртфинал в Шампионската и то в един мач, мнозина треньори биха предпочели да се застраховат. Флик обаче не са изплаши и спечели. Да, така Барса също получи пространства, за да развива атаките си, но при бързата размяна на удари каталунците отнесоха много повече шамари.

Освен това в стремежа си да търсят празните зони зад гърба на баварската защита бековете на "Барса" Семедо и Жорди Алба често оставаха зоните си свободни. Но без ефективна преса откритите флангови са риск, който Барса не може да си позволи.

В заключителните минути Сетиен прибягна до смяна на отчаянието. Той пусна Ансу Сати и съвсем се откри, минавайки на 4-2-4. На теория Видал и Де Йонг трябваше да покрият центъра, но на практика той бе абсолютно свободен и „Барса“ си плати допълнително с още три гола отгоре.

Материал на "Меридиан Мач"