Обичаше Барса, но отиде в Реал Мадрид заради паспорт

Първият бразилски нападател в историята на Барселона има повече голове от Роналдо и Ромарио, взети заедно, бележи повече средно на мач от Неймар и Ривалдо и вкарва попадението, което за първи път изхвърля могъщия Реал Мадрид от КЕШ. Две години по-късно обаче той извървява пътя от Каталуня до столицата, за да облече белия екип. За Бразилия държи впечатляващ рекорд, който остава недостижим дори за великия Пеле. Има и сериозна треньорска кариера. Сега на 87 години, Еваристо де Маседо Фильо поглежда назад към своя живот.

Роден през 1933-а, Еваристо расте в северната част на Рио де Жанейро. Още от малък играе футбол за забавление по прашните улици, но всичко се променя, когато решава да придружи приятел за проби в местния Мадурейра. Връчени му са обувки, които са твърде малки за краката му, но 17-годишният Еваристо впечатлява треньорите и те го молят да остане. В следващите 2 години младокът отбелязва 18 гола в 35 мача, включително и един на „Маракана“ срещу Флуминензе. 

Доброто му представяне за аматьорския Мадурейра му носи повиквателна за олимпийските игри през 1952-а в Хелзинки. В онзи отбор играят още бъдещият двукратен световен шампион Вава и Зозимо. След Игрите и тримата получават оферти от множество бразилски отбори, но Еваристо е най-щастлив, защото е искан от любимия си Фламенго, с който впоследствие печели три последователни щатски първенства.

Известен като физически безмилостен нападател, много от рекордите на Еваристо все още не са подобрени. Сред 103-те гола в 191 мача за Фламенго са и петте, отбелязани при успеха с 12:2 над Сао Кристовао–най-голямата победа в историята на „Маракана“.

Еваристо вкарва пет и за Бразилия - при разгрома с 9:0 над Колумбия по време на Копа Америка 1957. Постижение, което дори легендата Пеле не може да повтори.По време на квалификациите за Мондиал 1958 пътищата на Еваристо и Фламенго се разделят.

Барселона отправя оферта към баща му, която той не може да откаже. Медиите в Испания пишат, че бразилецът получава по 700 000 песети на година (около 155 000 евро).

„Животът в Барселона беше нормален, много спокоен, без никакви проблеми. И тогава всеки футболист си имаше фенове, но не като сега, защото нямаше мобилни телефони. Клубът ми осигури всичко - къща, луксозна кола, всичко“, спомня си Еваристо.

Той се приспособява бързо и се разписва още в първия мач за сезона на „Ноу Камп“ през септември 1957-а. Шест месеца по-късно се превръща в първия футболист, отбелязал хеттрик на митичния стадион. В следващата кампания повтаря това си постижение, вкарвайки три гола на Реал Мадрид по пътя към първата титла на Барселона в последните шест години.

Официалният сайт на Барселона описва Еваристо като „един от най-добрите чужденци, които клубът е привличал в историята си“ и като „бразилец с типично копринено докосване и смъртоносен инстинкт пред гола. Способен да стреля еднакво добре и с двата крака, мощна игра с глава, притежаващ впечатляващи скорост и кураж, които го правят задължителен титуляр в състава на Барса в продължение на пет години“.

Под ръководството на Еленио Ерера Еваристо печели две титли, една купа и трофея от Купата на панаирните градове. Според сайта на Барселона бразилецът има 181 гола в 237 мача за каталунците, но само 105 от тях са отбелязани в официални двубои (151).

„Той е изключително ценен на „Ноу Камп“, има негови снимки в съблекалнята. Еваристо е бил велик футболист, направил много за Бразилия и за Барселона. Разбрах колко голям е бил, когато видях как хората говорят за постиженията му“, споделя Ривалдо.

И до днес Еваристо си остава с най-добър показател за голове средно на мач сред бразилците с повече от 50 мача за Барса. Един от тях и до днес е смятан за най-важния от всички.На 23 ноември 1960-а по време на реванша срещу големия съперник Реал Мадрид в мач за КЕШ 120 хиляди души се струпват на „Ноу Камп“. Осем минути преди края Еваристо отбелязва страхотен гол с глава след летящ плонж, който е увековечен в една зърнеста черно-бяла фотография. По този начин Барселона изхвърля тогавашния хегемон, спечелил предишни пет издания на турнира.

„Имаше голямо съперничество между двата града, защото Мадрид бе столицата, а Барселона винаги се е борил за независимост. Реал беше известен като отбора на генерал Франко. Съперничеството беше не само футболно, но и политическо. Онзи гол сложи край на хегемонията им“, спомня си Еваристо.

Барселона достига до финала, който е първи в историята на клуба, но там губи с 2:3 от Бенфика. А двубоят остава в историята като „Финала на квадратните греди“.„Беше много тъжен ден, защото притежавахме всичко, за да станем европейски шампиони. Всичко освен късмет. Гредите бяха квадратни, а ние ги ударихме четири или пет пъти. Ако бяха кръгли, топката щеше да влезе във вратата. Но и Бенфика имаше велик отбор“, казва Еваристо.

12 месеца след финала през 1961-ва бразилецът прави немислимото и преминава в Реал Мадрид след скандал с лос кулес: „Барселона настояваше да стана испанец, за да може да вземе още един чужденец, но аз не исках. В Мадрид никой не желаеше това. Затова отидох там, иначе щях да остана в Барселона, където ми харесваше повече".

Сериозна контузия му позволява да изиграе само 19 мача, в които отбелязва шест гола за кралете от Мадрид, с които печели още две титли в рамките на две години. В официалния сайт на Реал нападателят също е описан като „футболна легенда“ заедно с други исторически фигури за клуба като Алфредо ди Стефано, Ференц Пушкаш и Раул.

В края на кариерата си Еваристо успява да изпълни мечтата си –завръща се във Фламенго, където прекратява кариерата си на 33. Следват 36 години като треньор.

Печели множество трофеи със Санта Крус, Гремио и Баия, където отваря вратите към мъжкия футбол на Дани Алвес, а във Фламенго е в редовни спорове с Ромарио. През април 1985-а Еваристо застава начело на националния отбор на Бразилия и трябва да го подготви за световното първенство в Мексико следващата година. Уволнен е само месец по-късно, след като регистрира три загуби в шест мача и отказва да праща повиквателни на футболистите, играещи в Европа.

„Нямаше как да позволя на Бразилската федерация да ми реди състава, затова си тръгнах. Тогава имах оферта от Катар и отидох там. След това Ирак ме извика за селекционер на световното първенство. Там работих директно със сина на Саддам Хюсеин, но никога не съм посещавал страната. Срещнахме се в Европа, откъдето отпътувахме директно за Мексико, тъй като Ирак се намираше във война“, споделя Еваристо.

Ирак губи и трите си мача в груповата фаза, като и досега това си остава единственото участие за страната на мондиал.След като спира с треньорството през 2005-а, Еваристо, който наскоро стана прапрадядо, се отдава на семейството си, но не пропуска нито един мач на Фламенго: „Горд съм, че имах шанса да работя 56 години във футбола и да постигна подобни успехи. Футбол, Фламенго, семейството и приятелите - това е животът ми сега“.

Каталунците не му дават да играе на Мондиал 1958. Барселона и Еваристо често имат сериозни търкания. Когато подписва договора си през 1957-а, бразилецът е уверен, че никой не би го спрял да защитава страната си на мондиала следващото лято. Еваристо отбелязва осем гола в 14 мача по време на квалификациите и очаква да бъде включен в състава за световното. Испания обаче не се класира, заради което купата на страната започва по-рано - по време на мондиала в Швеция. А Барса се отмята от обещанието си и не пуска нападателя на световното първенство.

„Не ми беше приятно, че не съм там, но слушах всеки мач по радиото. В деня на финала бях в тренировъчната база, защото имахме двубой на следващия ден. Когато баща ми се обади, за да ми съобщи новината, бях много щастлив, че Бразилия е спечелила, защото там играеха моите приятели. Аз помогнах отборът да се класира, затова отчасти и аз се чувствам шампион“, признава Еваристо.

Гари Мийнаган, БиБиСи
Превод на "Тема спорт"