Седемте „Златни топки“ на Меси, постигнати в епоха на бясна конкуренция с Кристиано Роналдо, са като седемте чудеса на един футболен гений, който за пореден път се качи на седмото небе от щастие. Емоциите в парижкия театър „Шатле“ донесоха смесени чувства, но и нотка носталгия, защото поредното възцаряване на Лео ни доближава до края на eдна велика история. Времето минава, геният остава, но неизбежно идва моментът, в който „малкият аржентинец“ просто ще се обърне назад и ще се наслаждава на своите шедьоври. Мачът не е свършил, но стигаме добавеното време…

Меси е до такава степен затрупан с рекорди, че понякога не му остава друг избор, освен да подобрява своите собствени върхови постижения. След пандемията, която остави празна година в класацията за „Златната топка”, обичайният заподозрян добави най-престижното отличие за седми път в уникалната си лична колекция. Кристиано Роналдо го изравни с петия си триумф през 2017-а, но Лео отново навакса и в момента гледа португалеца в огледалото за обратно виждане.

свързани статии

Аржентинецът за пореден път записа името си със златни букви в историята на футбола. Затвърди своето постоянство на най-високото ниво, но преди всичко незаличимата следа, която вече е оставил в съзнанието на цяло едно поколение.

Ако само трофеите стигаха за един футболист да бъде избран за №1, Жоржиньо със сигурност щеше да се качи на сцената като победител. Националът на Италия спечели Шампионската лига с Челси и европейската титла с националния отбор, но в крайна сметка финишира трети във вота на журито. Другите фаворити – Роналдо, Бензема и Левандовски, не успяха да спечелят някой от трите големи трофея за годината (ШЛ, Евро 2020 и Копа Америка). Направи го само Лео с Аржентина. Като цяло годината му на клубно ниво бе посредствена, но с Барса все пак стана голмайстор на Ла Лига (30 гола) и спечели Купата на краля.

Да гледаш Лео отново на голямата сцена е повод за двойна равносметка – на годината и на цял един живот. След толкова много успехи въпросът е дали светът вече гласува за аржентинеца по заслуги или просто по навик. Докато младите чакат своя миг, вечността чака Меси. Явно за такива като него времето тече по други закони, защото в Топ 6 на 2021 г. попаднаха цели четирима на 33 или повече години (Меси, Роналдо, Бензема и Левандовски).

свързани статии

Предишните шест „Златни топки” на Лео бяха заради головете и титлите му с Барселона, докато седмата е различна. Тя е плод на голямата мечта, която №10 преследваше дълги години – да спечели най-накрая трофей и с националния отбор. Направи го на Копа Америка след победа на финала срещу вечния враг Бразилия насред „Маракана“ с 1:0. Лео бе въвлечен в 9 от 11 гола за гаучосите (4 гола, 5 асистенции) и логично бе избран за №1 на континенталния турнир.

Всички други носители на „Златната топка” от 2013 г. насам са печелили Шампионската лига същата година, но Меси отново е изключението. А Копа Америка доказателството, че футболът не е само Европа.

Материал на "Екип"
Превод на "Тема спорт"