Раздялата с Гюндоган е срам за Барса

През февруари тази година президентът на Барселона Жоан Лапорта тържествено тръгна да обяснява, че финансовите проблеми на клуба са почти решени.

"Ние сме в ситуация, в която сме на път да разрешим проблемите с финансовия феърплей, които имахме миналата година", обяви босът.

Само че сезон 2024/25 започна, а клубът още не може да покрие финансовите рамки, за да регистрира новото си попълнение Дани Олмо.

Ситуацията е достатъчно отчайваща, за да се стигне до прекратяване на договора на един от най-опитните играчи Илкай Гюндоган - не по спортни, а по финансови причини.

Така само след година в Каталуния, полузащитникът ще се завърне в Манчестър Сити и там най-вероятно ще продължи да доказва класата си. Докато за Барса ще остане срамът, не само заради отношението към един толкова изтъкнат футболист, а и защото случаят е показателен за цялостното управление на Лапорта.

Олмо се оказва по-важен от Гюндоган в момента, защото осигурява свежа доза популизъм като ново лице в лятната селекция.

Едва преди година германският национал пристигна с признанието, че осъществява своя детска мечта да играе с екипа на "блаугранас". Направи силен сезон със сериозен принос, но дозата популизъм от неговия трансфер вече се изчерпа.

Затова е време да дойде някой друг на негово място, в случая европейският шампион Олмо.

В Барса виждаме ново ниво на брутално отношение към играчите и те са разглеждани просто като примамки, които президентът подхвърля на публиката, за да я умилостиви.

За момента Лапорта не успява да реши големите проблеми на клуба и си осигурява симпатии единствено чрез такива дребни популистки ходове - но те водят до хаотична и непостоянна клубна политика.

Каталунците действат като клуб, който отказва да приеме реалността и който не е способен да мисли няколко хода напред.

Не беше трудно да се предвидят проблемите с регистрирането на Олмо, но Лапорта гръмко обясняваше как заедно с него ще бъде взет и Нико Уилямс.

А сега виждаме, че Дани Олмо не може да бъде регистриран дори след премахването на Гюндоган. С колко ли още играчи трябва да се раздели клубът, за да може да използва дори един нов?

"Когато не можеш да предложиш истинска управленска стратегия, дай на хората популизъм" - явно това е актуалното мото на Лапорта.

Илюзиите за светло бъдеще обаче постоянно се сблъскват с неприятната реалност.

Барселона остава в изключително тежко финансово състояние, но въпреки това допуска лековати управленски грешки.

Например, когато трябваше да бъде взет заместник на основния халф Серхио Бускетс, се прибегна до най-евтиния и невзрачен вариант - Ориол Ромеу. Същевременно клубът пръсна пари за скъпи наеми на непредвидимите Жоао Феликс и Жоао Кансело.

После видя, че Ромеу не става и го преотстъпи обратно на Жирона.

Нападателят Витор Роке пък беше взет със заявката да бъде следващата голяма бразилска звезда, но игра малко и след няколко месеца се оказа ненужен.

Да не говорим, че треньорът Шави Ернандес беше убеждаван да остане и малко по-късно беше най-безцеремонно уволнен, защото си позволи да каже в прав текст какви са реалните перспективи пред Барса и колко тежка е ситуацията.

При натрупването на такива гафове, дори най-верните поддръжници на Жоан Лапорта не могат да бъдат заблуждавани вечно.

Някои опитват да омаловажат раздялата с Гюндоган и да обяснят, че 33-годишният ветеран вече не е толкова нужен след пристигането на Олмо.

Появиха се и твърдения, че германецът не е подходящ за стила с активна преса, който треньорът Ханзи Флик смята да прилага.

Но както и да извъртат нещата Лапорта и неговите приближени, прекратяването на договора на Гюндоган след само една година показва колко неориентирана е трансферната политика на каталунците.

Кой би могъл да повярва, че ръководството знае какво прави, когато само един от седемте играчи, привлечени през 2023 г., ще играе някаква роля в тима през този сезон?

Миналата година Барса подписа с Гюндоган, Хулиан Араухо, Витор Роке, Ориол Ромеу, Жоао Феликс, Жоао Кансело и Иниго Мартинес. Единствено Мартинес все още е желан в клуба (поне засега).

А раздялата с Гюндоган боли най-много, защото става въпрос за елитен футболист, един от най-успешните халфове от своето поколение, който през миналия сезон доказа, че още може да има решаващо влияние.

Във водещите пет първенства само Бруно Фернандеш създаде повече шансове за гол от Гюндоган.

Германецът беше лидер в Барса по асистенции (13) и беше директно замесен в повече голове (19), отколкото през последната си кампания в Сити, когато спечели требъл.

А освен класа, той привнасяше и характер, и манталитет на победител, с който допринасяше в пълната с млади таланти съблекалня.

Но всичко това се оказа недостатъчно, защото Гюндоган падна жертва на режима на "Камп Ноу", в който популизмът е водещ и всичко друго е на заден план.

Затова и откровеността не се приема добре по високите етажи - тя изисква да се кажат някои твърде неудобни истини, които не кореспондират със захаросаната картина, описвана от Лапорта.

Три години след неговото завръщане на президентския пост, дългът на клуба продължава да бъде над един милиард евро и остава съвсем реална опасността от санкция от УЕФА за потъпкване на финансовия феърплей.

Наказание няма да е изненадващо, тъй като се говори, че финансовият баланс на Барселона през 2022/23 разкрива най-големите загуби, регистрирани в историята на европейския футбол.

Прочутите финансови лостове на Лапорта донесоха над 800 млн. евро от продажба на клубни активи като например бъдещите приходи от телевизионни права.

Ходовете на президента безспорно допринесоха за спечелената титла на Испания само преди година, но и тогава съществуваше същият страх като днес - че Барса може да плати твърде висока цена за приоритизирането на краткосрочните успехи пред дългосрочната стабилност.

Най-мрачните времена за каталунския гранд може и наистина да са отминали.

Но истината, която Лапорта не иска да признае, е, че под негово ръководство бъдещето не изглежда никак обнадеждаващо.

Goal.com, превод на Sportcafe

Снимка: БГНЕС