За втори път през сезона Барселона не просто побеждава, а буквално унищожава вечния си враг Реал Мадрид. В Джеда за Суперкупата на Испания го направи с умопомрачителното изражение 5:2. Когато в два мача вкарваш девет попадения на най-великия като постижения отбор във футбола, няма как да не се търси елемент на изключителност. Онази същата неповторимост, която вероятно ще е изписана върху седалките и на ремонтирания „Камп Ноу“ – „Много повече от клуб“. Това наистина го могат само блаугранас, които ни оставиха без дъх в неделя вечер. Всички съществителни и прилагателни бледнеят пред продукцията, която Барса изнесе в Саудитска Арабия. Клинично съвършен дизайн на играта футбол, на който играчите на Реал изобщо не успяха да отговорят подобаващо. Практически те дори не успяха да влязат в ритъма на танца, който противниците им предложиха. И закономерно почти всяка атака на победителите вещаеше или завършваше с гол.

Картината е ясна. Барса е велик, Реал е унизен, но къде е заровена причината за триумфа на едните и фиаското на другите? Няма как да не се потърси нещо по-чрезвичайно от обичайното. На първо време да се вгледаме в съставите на двата отбора, където уж предимството на белите е неоспоримо. Барселона излезе с уникална тройка в средата на терена, съставена от 20-годишния Гави, 21-годишния Касадо и 22–годишния Педри. В добавка защитата бе попълнена от 17-годишния Кубарси и 21-годишния Балде. Общото между петимата е, че всичките без Педри са минали през прочутата школа „Ла Масия“ и заради финансовите проблеми на клуба масово бяха интегрирани в първия състав. В добавка с играча, който подобно на Меси и Роналдо ще спечели поне пет „Златни топки” – Ламин Ямал. На 17 години този хлапак играе сякаш е в големия футбол от поне пет. Дори не е нужно до него да слагам добавката рожба на „Ла Масия”.

За протокола, разликата с предишния разгром с 4:0 е, че Ханзи Флик бе направил две промени. Сред титулярите не попаднаха Фермин Лопес и вратарят Пеня, които без никаква изненада също идват от втория отбор на Барселона.

А какво излиза отсреща в бели екипи? Това е цветът на съвременния футбол, новият Галактикос, който обаче бе буквално направен на пух и прах от споменатите млади момчета, които още не се бръснат пълноценно.

свързани статии

Когато през лятото след подобаващо очакване пристигна Килиан Мбапе, мнозина си казаха, че Реал вече е завършената машина за победи. Триото отпред в състав Винисиус, Белингам и Мбапе изглеждаше като безотказен механизъм за вкарване на голове и лесно печелене на срещи. Да, но този механизъм в двата мача през сезона срещу Барса вкара два гола, а съотборниците им допуснаха цели 9. И играчи за по 100 милиона евро като Камавинга и Чуамени изглеждат като току-що трансферирани от Ефбет лига в Примера. Специално мачът в Джеда се превърна и във футболното Ватерло на ветерана Лукас Васкес, който дори не приличаше на професионален футболист. Вероятно за всичко това си имаше причина, която трудно може да бъде излъчена без съчетание с магия.

Стигам и до магьосника в този случай. Никой не натоварваше Ханзи Флик с големи очаквания, макар и този треньор да не е случаен превоз във футбола. Въпреки своя стаж в националния отбор на Германия и успехите, постигнати с Байерн, на пръв поглед Хер Ханзи не изглеждаше като човека, който може да превърне Барселона в убийствена машина за унижаване точно на Реал Мадрид. Но напълно неочаквано Флик пасна като дялан камък на най-специалното място за футбол в света. Малцина вероятно са забелязали, че германецът след по-малко от месец ще стане на 60 години. А модерният футбол нали е измислен само за млади и перспективни треньори? Ето, че се намери един, който да грабне шанса късно, но завинаги. Защото дори без каквито и да било бъдещи трофеи в Барселона, само с двете победи над Реал Флик вече е в историята. А той ги умее тези работи, защото е участвал в подобни сензации и с Бундестима, и с Байерн Мюнхен. Всъщност в Джеда Реал се отърва от нещо много по-лошо от петте гола в мрежата на Куртоа. Както беше тръгнало, резултатът и разликата можеха да набъбнат в още по-срамни размери.

Барселона вече приключи интригата в Ел Класико за тази кампания. Дори да се случи някакво чудо и Реал да спечели като гост за първенство, боят няма как да се върне и белите да се избавят от чувството за малоценност, в което ги вкараха едни момченца с червено-сини екипи. Дори непукист като Анчелоти знае много добре, че това не са просто две загуби, а саморазправа. Дори с исторически оттенък, защото враждата между точно тези два съперника датира много отдавна. И много рядко, ако не е и никога досега, не се е случвало подобно пълно разкритие на един от двата участника в шоуто. Целият свят видя, че кралят е гол. Че Реал Мадрид е много далеч от признанието и призванието на безспорен властелин в модерната футболна ера. По един ироничен начин бе намерена цаката точно на тази формация на белите, която изглеждаше в добро психическо здраве. След Джеда доста от богопомазаните ще трябва да посещават известно време психолог. Налага им се, защото нещо при тях като отбор е дълбоко сбъркано и това ги прави раними и уязвими. Виждаше се в доста мачове от Шампионската лига, но Барселона уедри проблемите до максималното за Суперкупата.

Но това е красотата на футбола. Трябва да има и такива мачове, които оставят след себе си много повече от усещането за обикновеност. Зрелището в Джеда отива в историята и със сигурност ще бъде в Топ 100 или дори Топ 10 на най-страхотните футболни двубои.

 

Материал на Жаклин Михайлов

* заглавието е на Gol.bg