свързани статии

Похлупакът на тенджерата под налягане хвръкна във въздуха. Това е ефектът от оставката на Асен Букарев и малкото, но много точни думи, изречени от него на прощаване. Събитието е напълно чeрезвичайно, дори бих го нарекъл уникално. За първи път напускащ „Герена“ спортен шеф ясно, точно и категорично посочва аргументи за своето решение. Но в случая при Асен имаме нещо, което силно липсва при много от останалите, свързани със синия клуб – интелект.

Най-малкото Букарев винаги е успявал да артикулира ясна мисъл. Изчистена от баналности и клишета. Просто Асен е интелигентен човек, за когото не е трудно да изпълни със съдържание мислите си. Но, както се казва - не е важен човекът, важно е посланието.

Букарев изпрати много силно послание към синята общност, че нещата в клуба хич не са розови, що се отнася до стил на управление. А това съвсем пряко обяснява липсата на резултати и позитивни емоции за феновете. Все пак Асен прекара доста време на най-различни позиции в клуба и след като го нарича „гнила ябълка“, значи наистина нещата са много зле. И оставката му означава, че не иска повече да бъде съучастник в един процес, който носи само негативи.

Трудно ми е да си спомня в диапазон до 10 години друг да си е тръгвал от „Подуяне“, запазвайки цялото си достойнство. Казвайки истината и режейки си пътя за евентуално завръщане. Както добре се знае, бъбривците и отворковците не ги обичат. Шушумигите могат да си отиват и да се връщат по десет пъти, но осмелилите се да кажат истината нямат големи шансове отново да се завърнат в Левски. Справка - Станимир Стоилов, 10 години по всякакви начини го държат далеч от клуба. Няма никакво значение какви успехи постига, на „Герена“ не им трябват хора, които казват истината.

Асен Букарев си затвори окончателно вратата за Левски, важно е да разчетем казаното от него на прощаване. А то е, че нещата в клуба не са наред. Функцията му в последните 2 месеца явно му е разширила кръгозора и той се е сблъскал с проблеми, които са му подсказали, че цялата енергия на управлението отива в лъскането на една гнила ябълка.

Естествено това е метафора, но зад нея е същността на порочния модел Левски не се управлява качествено и добре. Пожеланията за добри намерения не се изпълват със съдържание. Този модел няма никога да донесе резултат, защото изначално е заченат в грях. Възходът и успехите непрекъснато се отлагат за имагинерното бъдеще, неизпълнените цели бързо се подменят с нови и отговорността се размива. Така да се каже, с материята не боравят професионалисти. А както добре се знае, основното умение на лаиците е да се правят, че разбират и са много полезни.

Азбучен пример е директорът Иванов, който постоянно говори за планове, работа, стъпки напред. И не си дава сметка, че във футбола оценката за това как работиш е много видима. В случая с Левски трето място в класирането и непреодолимо изоставане от първите два.

Защо Асен Букарев се почувства некомфортно? Причината е съвършено прозрачна, като мениджър той трябва да доставя нови футболисти. В Левски обаче това го прави Спас Русев с помощта на някакви митични съветници. И е много лесно да се отговори на въпроса, че такива като Букарев и другите преди него са стояли в Левски само да вземат заплати и да покриват някаква глупава квота на бивши играчи в ръководството.

Затова и се говори за употреба или по-точно злоупотреба. По някакви неразбираеми причини непрекъснато в управлението се назначават легенди или само бивши футболисти, които задължително се провалят. А може би просто не са получили реален шанс да реализират вижданията си? Русев наследи този апендикс и го поддържа в последните 2 години с Ангелов, Боримиров, последно Букарев. За следващия се спряга Йовов.

Впрочем той вече веднъж се пусна по пързалката и също констатира накрая, че правомощията му са били предимно представителни. Тук влизам в смешната част. „Гнилата ябълка“ принуждава същите тези да говорят компетентно пред медиите, докато са на заплата, а когато си отиват, разбираме от тях, че всъщност нищо не са вършили. Повече от странна работа. Така например Боримиров трябваше да дава мнение за Делио Роси и Авраам Грант, при положение че въобще не е бил питан за двамата.

Цялата тази работа прилича на някакво странно отмъщение от страна на собственика. Назначава и използва като изтривалки знакови фигури от историята на клуба, като се възползва от тщеславието им или просто от нуждата да вземат някъде заплата. Като цяло безсмислена работа. Ако наистина не ти трябват, събирай ги два пъти в годините на банкет и не си губи повече времето с тях. Явно Русев и неговите съветници са поели най-важните процеси в свои ръце. Треньорът е техен, селекцията също. Същото го прави и Крушарски в Локо Пловдив, но той поне няма претенции за титли, купи и европодвизи.

Това е отговорът който търсят безрезултатно сините фенове, откакто Русев и в клуба. Този човек действа ли за благото на Левски, или просто е поредният назначен собственик, който им замазва очите със сладки приказки. И за съжаление отговорът идва на терена, където отборът демонстрира доста сива продукция. А освен гнили ябълки има и риби, които се вмирисват от главата.

Има една елементарна парадигма във футболния процес. След като има пари, а няма успехи, значи виновен е този, който управлява. И понеже не може сам да се смени, трябва да си смени начина на мислене. Спас Русев има още само три месеца, за да осъзнае, че той не разбира от футбол, а съветниците му са лоши. И да намери някой, който наистина знае как да свърши работата. Тази работа е като всяка друга - лошият продукт прогонва клиентите. В случая феновете на Левски. Никак не ми се ще да вярвам, че всъщност това е целта на Русев.

Жаклин Михайлов, "Тема спорт"