Вратарят на Левски Николай Михайлов, говори относно проблемните си взаимоотношения с бившия треньор на "сините" Петър Хубчев. Стражът коментира и физическото си състояние пред колегите от ТВ+. 

"Аз знам защо ме задраска. Позитивен човек съм и гледам в бъдещето, най-мразя да се връщам обратно на това, на онова. Всичко е съдба в този живот. Аз така го приемам и живея по-лесно, когато почна да го приемам по този начин. Знам каква е причината, казал съм я на който трябва.

За мен всичко е изяснено, водили сме един безсмислен разговор с ръководството и с него, който за мен така или иначе нямаше да доведе до… Просто трябваше да ми се каже още в началото, че няма да се разчита на мен под никаква форма. Имах два варианта за чужбина, да отида там и просто да не преча, да го няма това излишно напрежение, което се създаваше през цялото време.

Но явно поради някаква причина те не го направиха и не ми го казаха в очите. Аз мислех, че наистина ще има някакъв реален шанс, а то нямаше и оттам приключихме всичко. Бях по друг път – тренирах, видях, че няма да се разчита на мен, разочаровах се, естествено.

Как може да се чувстваш? Обезверен. След това, което съм направил, след опита ми, след един доволно приличен сезон, който съм играл. Преди това не бях играл, върнах се във форма, задвижих колелото и в един момент пазих последните четири мача на националния отбор, в два от които, бях избран за играч на мача от чужди медии, а не от българските, защото знаеш – винаги има интерпретации защо, как и иначе. Визирам Черна гора тук и Косово там. И месец по-късно същият треньор ти става наставник и в клуба.

Викаш си "Супер, работил съм с него". В един момент усещаш нещо, което не е точно така. Как да се чувстваш? Просто трябваше да ми се каже от ръководството. Не искам да се сърдя на никого, за мен тази тема е приключена. Всеки си носи кръста и Видовден има за всички. Така е решил, така е направил, жив и здрав, аз няма какво да коментирам. Тези хора за мен са в миналото, приключили са като цяло. Имам си моето мнение, но не мисля, че вече хората ги интересува какво, защо и как.

В този момент никой не можеше да ми вдъхне увереност. Дядо ми, Бог да го прости, приемаше тежко, баща ми също, чичо ми, семейството, много близки приятели – те са малко. Опитваха се - "Ей, брат, тренирай за себе си, отпуснал си се, не си окей". А всеки човек си избива агресията и нещастието по различен начин. Беше тежко за всички около мен, защото по принцип съм си крив характер, тежка зодия – рак. Просто в един ден като видях, че нещата за човека Х приключват, на сутринта се събудих и за мен беше един нов слънчев ден, нов свят, нова страница.

Видях се в огледалото, видях за какво става въпрос, аз съм реален човек, почнах по две тренировки на ден. Бях си дал срокове, отидох при новото ръководство, минахме един сериозен разговор, извинил съм се на който трябва, за състоянието, в което се намирам, защото вината е единствено и само в мен, независимо от това какво ми се е случило. Ясно, че съм бил разочарован и че не ми се е дал шанс, но…

Грешката е само моя. Да, имало е причина, но не може като професионален спортист да бъдеш в такова състояние. Аз съм си взел мерките, близко съм до оптималната форма. Все пак беше и карантина, нямахме време за подготовка. Така че нещата се развиват по нормалния начин и път към момента, за което хвърлих много труд. Благодарен съм на треньорите, които работиха с мен през това време и естествено за шанса и доверието на клуба", каза Михайлов.