Вероятно утре ще бъде денят, в който "Левски" ще има своя нов треньор и той ще се казва Славиша Стоянович. Шампионът с "Цървена звезда" от 2014 година остави добри впечатления от първия си престой на „Герена”, макар че и при него не всичко бе на високо ниво. Вероятно наследството и лошите спомени от предшественика му Делио Роси бяха твърде пресни, което спомогна той по-бързо да бъде обикнат от привържениците.

Отборът започна добре с него, спечели някои хубави победи, но в края на есенния дял спука гуми. Вдигна се и напрежението в съблекалнята, за което допринесе новият договор и бомбастичната заплата на Габриел Обертан, които му осигури тогавашният собственик Спас Русев. Усмихнатият сърбин със словенски паспорт даде обширна пресконференция преди да поеме отбора. На нея стана дума и че обича много музиката. В тази връзка след последния му домакински мач начело на тима и предпоследен в "Левски" въобще (измъчена победа над "Етър" с 2:1), Стоянович бе запитан на какъв стил музика му е приличала играта на „сините”. 

Въпросът се отнасяше както за конкретния мач, така и въобще за всички под негово ръководство. А преди да даде отговор бе пояснено, че хард рок и метъл са стиловете, които биха олицетворили добрата игра. Стоянович уточни, че не във всички мачове е било еднакво и е имало от всичко – от класика до турбофолк или дори релакс музика за сауна. Въпросният мач с Етър, който беше доста слаб за "Левски", приличаше на нещо от последните два типа музика, споменати от него. Сега големият въпрос е дали Стоянович ще накара "сините" фенове да слушат хард рок или турбофолк...

свързани статии

С наличния потенциал по-скоро отговорът е второто. Просто сегашният тим е много по-слаб от онзи, с който разполагаше Стоянович тогава. Справката показва, че от 2018-а, когато Славиша води "Левски", в състава са останали само петима играчи. Това са Паулиньо, Илия Юруков, Илия Димитров, Ивайло Найденов и Станислав Иванов. От тях само бразилецът и тогава бе основна фигура, а останалите четирима българи бяха млади надежди, рядко появяващи се на терена.

Горе-долу и сега статутът им не е много по-различен, ако изключим Станислав Иванов, който през миналия сезон бе твърд титуляр, а сега е замразен, защото отказа да бъде продаден.

Стоянович няма да може да разполага с играчи като Давид Яблонски и Холмар Ейолфсон, които са като Бекенбауер и Малдини в сравнение с Алекс Петков и Живко Атанасов. Подобна е разликата и в другите линии, като например преди имаше Обертан, който с всичките си недостатъци, бе доказан футболист, а сега вместо него има такива като Здравко Димитров. Остава да видим дали треньорските качества на Стоянович ще са достатъчно големи, че да развие сегашните играчи и да изстиска максимумът от тях. Едно е ясно – задачата му сега ще е пъти по-трудна от тази преди две години.

Материал на "Мач Телеграф"