Днес е един от най-мрачните дни в историята ни. Ден, обагрен с мъка по непрежалима загуба. Денят, в който губим един от най-чистите, смелите, прозорливите и отдадени синове на нашата родина – Апостола на българската свобода Васил Левски.

Героят с човешки лик, обагрил битието си със себеотрицание и саможертва, чийто въжделения достигат границите на една бъдеща по-съвършена епоха. За Дякона не можем да говорим в минало време, тъй като заветите му, надхвърлят тленноста. Героичен е целият му живот. Обикновен и възвисен, незабележим и величав, тих и могъщ.

България без скромните му, но неотменно самоотвержени стъпки щеше да бъде по-малка, по-слабо годна за големи дела. И както и различно да са се проектирали всички следващи върхове на революционната и духовната ни бунтовност, те имат неотменна връзка с най-непреходното явление в българската история – Васил Левски.

свързани статии

148 години от гибелта на Апостола. Вечна памет и поклон!

Днес и утре България скланя глава пред Апостола на свободата. По силата на вече дългогодишна държавна традиция на 19 февруари хиляди българи ще се стекат пред паметника на Васил Левски и ще си припомнят един от най-тъжните дни в нашата история. Денят, в който се отбелязват 148 години от гибелта на Васил Левски.

Дякона поема по пътя към безсмъртието на 18 февруари (6 февруари по стар стил) през 1873 година.