Кризата в Левски: Май е време и Наско Сираков да върне мандата

Преди около година Левски бе същият. Все едно си направил „копи“ от миналото лято и сега си направил „пейст“. Собственикът е същият, все така няма спортен директор, все така треньорът е временен и все така няма отбор.

Като някъде тук ще отбележим и огромните дългове. Чат-пат се запуши някоя дупка, но се появява нова. В това отношение Левски е брашнен чувал. А в спортно е тъпан на сватба, какъвто отборът не трябваше да е, по думите на самия Наско Сираков.

Собственикът май доста се бе надценил като такъв, а тази пролет вече влезе и в ролята на служебен собственик - Сираков бе готов да връчи мандата на Джо Диксън.

Миналото лято пак се подхвърляше името на Станимир Стоилов като „вече няма накъде“, тогава имаше някой и друг играч, който може да бъде продаден, макар и за мижави пари, а в момента в съблекалнята няма конвертируеми футболисти.

Ама нали важно е, че клубът все пак съществува. Това е тезата на ръководството и обкръжаващите го. Дълговете, та дълговете. Добре, де, това със задълженията е част от играта, не само във футбола. Изкуството да управляваш криза. Тази дейност не е за всеки, особено за хора, които не са отделили време и ресурс да се сблъскат с учебниците.

Майсторството да обслужваш дългове не е за всеки. Отнася се не само за Наско Сираков, но и за предшествениците му, независимо от техния финансови и обществен статус. Барселона тези дни обяви дългове от над 1 милиард евро. Интер свива бюджета си непрекъснато. Реал не може да си позволи да взриви пазара, както обичаше да прави всяко лято. Но никъде в сериозните клубове футболът не спира, процеса си тече с променливи спортни резултати.

Само в Левски всичко е спряло. И това е най-вече защото собственикът много рано вдигна ръце пред футболното и икономическо статукво и с лекота загърби призива на феновете да спазва историческата идеология на Левски като спортен и в частност футболен клуб. Парите от телевизията, които сините трябваше да си отвоюват, от една страна, и парите от ясно как появилите се спонсори, от друга страна.

Този мач Сираков го изигра не в полза на феновете. Обещанията за прозрачност отидоха някъде на сметището. А всичко беше толкова натопорчено и ентусиазирано. Феновете сами си избраха Сираков в импровизираното допитване на Васил Божков, но не след дълго бившият собственик спомена, че на практика нищо не се е променило. Това бяха камъни в градината на Сираков.

Ясно е, че това с телевизията щеше да стане трудно. В Гърция в момента първенството е на пауза, преди да е започнало, и изобщо не се знае кога ще стартира. Левски, и по-точно Сираков взе ролята на флагман миналото лято и обясни, че клубът е жестоко ощетяван в това отношение. Но когато Наско се отдръпна и се появиха първите строени спонсори, стана ясно, че на „Герена“ всъщност промяната е подмяна. Което веднага се отрази и подкрепата от трибуните намаля. По-точно подкрепа имаше, но доверието се срина.

И всичко това нямаше да е точно така, ако в крайна сметка Левски имаше приличен отбор, което е единствената причина все пак хората да ходят на мач. Около 2-3-4 хиляди постоянни зрители и около десет пъти по толкова потенциални такива, които биха се върнали на стадиона само при силен Левски. И това би напомпало касата.

Но както се казва, отново сме в период на „вече няма накъде“. Пак огромни дългове, пак служебен треньор, пак и повечето от половината футболисти са служебни и пак Левски е на дъното на класирането. Лошото обаче вече е, че Сираков доказа, че не умее да управлява и спортната криза. С подобни лоши трансфери и липсата на усилие в търсене на нов треньор Левски си отива към Втора лига като стой та гледай. Изглежда се отива и към служебно ръководство, отстрани изглежда, че Сираков за себе си вече е вдигнал бялата кърпа.

Поради изброените по-горе причини новият голям спонсор явно няма доверие към Наско - да му изсипва едни 3-4 милиона лева на година, а Левски да има общо трима от двайсет футболисти, които стават за сериозен футбол. И без сериозен треньор!

Анонсирани са промени първо в Надзорния съвет. Така се почва, после новите хора ще имат тежка дума, после много тежка, след това ще имат крайна дума и накрая ще е единствена дума. Така стана с „Мобилтел“, които първо бяха голям спонсор, а после собственик, така стана и с „Виваком“. Явно и сега на Общото събрание в края на месеца ще стане така.

Вероятно се търси под каква форма ще влезе новият човек от кръга на големия спонсор, може би се търси компромисно решение как да бъдат прехвърлени акции, за да бъдат спазени законите. А треньор? Явно такъв ще дойде само при сериозен нов силен човек.

Желю Станков, "Тема:Спорт"