Няма никакво съмнение в заслужения триумф на Левски с Купата на България. Аргументите и на терена, и по трибуните (не само на финала) натежаха категорично и логично отприщиха онова „синьо“ пиянство, което, преди време съпътстваше много по-големи успехи. Вчерашният махмурлук обаче бе най-чаканият за поколения левскари, които минаха през чистилището със загубени финали от Берое, Черно море и Славия (включително и мача за титлата през 2013-а). Мъката си струваше, защото в крайна сметка извади на преден план един прероден Левски – смразяваща кръвта симбиоза от фенове, отбор, треньор и ръководство.

Пред днешния „син“ колос се откриват доста светли хоризонти, независимо от все още тежкото делнично настояще и финансовата несигурност. Оптимизмът и позитивното отношение към честността и качеството на работа на Мъри Стоилов са най-силната гаранция, че страстта ще задвижи двигателя, за да се завърши трансформацията. Този Левски е неподвластен нито на прокоби, нито на злоба и завист. Нужно е безкомпромисно да се следва посоката от последните 7-8 месеца.

свързани статии

Ясно е, че рано или късно ще има и загуби, ще има слаби мачове и разочарования, но след тях е важно всеки с ръка на сърцето да може да се върне към този 15 май 2022 година и да оцени къде е бил, какво е направил, как и къде иска да стигне.

Ретроспекцията на случилото се между последните купи, спечелени от Левски, няма как да се събере дори в цял брой на вестник. Нужни са томове и най-важната част от тях ще е изброяването на грешките, от които едва сега изглежда, че са взети правилните поуки. Не един и двама паднаха в жертва на собствените си добри намерения и днес нямат очи да се изправят срещу „синьото“ море.

Галерия
64 | 101
Финал за Купата между ЦСКА и Левски

Трябва да се осъзнае, че не всеки може да си позволи лукса да управлява Левски. Вече никой и никога не бива да допуска в този клуб да има назначени, пратени или помолени собственици и директори. Отбора на народа е силен, когато изпълва със съдържание това определение. Всичко друго е извратено и резултатите носят сълзи от мъка, а не от радост. Сега е друго. ВЕЛИКО Е!

Людмил Христов, „Мач Телеграф“