Левски - Локо е като "Мозъкът срещу Сърцето"

Левски срещу Локомотив Пловдив сам по себе си е един от най-стойностните спектакли в родното първенство, но в сегашното му издание принадената стойност идва от треньорите на двата отбора. И сравнението по тази най-важна във футбола линия не е толкова от успехите, каквито Александър Томаш няма, а по отношение на общата им визия спрямо играта. Мъри Стоилов е ясен – той е най-доказалото се треньорско име в българския футбол през 21-ви век. Александър Томаш не е дал още категорични доказателства за своя талант, но времето е пред него – все още е само на 44. 

Но е доказано, че визитката не играе в конкретен мач и голямата енигма преди Левски – Локомотив Пловдив е какъв план ще избере Томаш. Левски са съвършено ясни като игрово поведение, но гостите могат да си позволят да варират. И въпросът е дали черно-белите ще отговорят със същата динамика и дори с известна хазартност във фаза атака, или напротив – ще копират тактиката на Славия и Септември с дълбоко ешелонирана игра от защита. И тук трябва да се подчертае фактът, че пловдивчани могат да играят и в двата варианта много добре. Причината е, че при Томаш тимът се научи да прави много добра транзиция, преведено на български от преход. За разлика от предишните варианти при Акрапович и наследилия го Тунчев, сега смърфовете си подават точно топката повече от три-четири пъти в едно разиграване.

Локомотив върви нагоре, но типично в стила на Томаш нещата не стават от днес за утре. Не трябва да се забравя, че Локомотив Пловдив е отборът най-дълго практикувал 3-5-2, а при Томаш нещата вече са във вариант 4-4-2. И мястото в класирането и спечелените точки говорят красноречиво колко удачно се е провел експериментът. А най-категорично за постиженията говори личният актив на звездата Бирсент Карагарен. Шестте гола и четирите асистенции показват категорично какво развитие бележи бившият национал при новия треньор. А защо Кръстаич не го вижда е друг въпрос и то при положение че наблизо до него е Георги Иванов-Гонзо!?

Все пак не всичко на „Лаута“ е в положителни тонове. Отборът изригна с двe класически победи над Черно море и Славия, но направи отвратителни мачове срещу ЦСКА 1948 и Спартак Варна. Това показва, че смърфовете са много далеч от съвършенството. Фактът, че Томаш след всеки мач говори за някакви митични сърца, е показателен, че футболното майсторство е още проблематично. Левски определено е по-завършеният отбор, но в този момент нещата при сините въобще не са розови. Най-малкото нямат своя Бирсент, който сам да им печели точките. Видимо в авангарда синята машина е със счупени зъбци. Дори пагубното влияние на контузията на Билал Бари говори красноречиво колко зле стоят нещата с головете при Левски. В последните си пет двубоя тимът е вкарал мижавите 5 попадения. И срещу Локомотив Пловдив сините фенове ще се надяват на резултат 1:0, другото са напразни илюзии.

Днешният мач между Левски и Локомотив Пловдив е част от вечната битка между градовете София и Пловдив. Само преди дни поредното й издание завърши с победа на ЦСКА над Ботев в Коматево. Практиката в тези забележителни двубои е такава, че се помни всяко пловдивско изригване, особено когато е на територията на столицата. Предпоставките за подобен развой на събитията са налице. С едно изключение срещу Хамрун, Левски не е губил в „Подуяне“. Но днес се изправя срещу възможно един от най-неприятните съперници. И сюжетът на шоуто е с отворен край.

Жаклин Михайлов, "Тема спорт"