Левски най-после влезе в състояние, при което няма как да сбъркаш титулярния състав, а вече това се отнася и за тактическата постройка. Допреди няколко месеца от време на време имаше някакви напасвания, промени с оглед изненада за съперника или пък друга специфика.

Дори Станимир Стоилов в края се отказа във важните мачове да променя схемата на такава с трима централни защитници, като явно сведе заповед за двама бранители в зоната пред вратаря.

Онзи ден преди мача със Септември дори нямаше нужда да отваряш сайтовете два часа преди мача, когато обикновено излиза официалният стартов състав. Ако няма контузен или наказан футболист, треньорът може със завързани очи да напише единайсеторката. Това е белег на планиране, стратегия и сериозна работа.

свързани статии

Но от друга страна говори и за липса на сериозни финанси, защото не е особено полезно един треньор да няма какво да види, като се обърне назад към резервната скамейка. А Марин Петков може да се появява на стадиона петнайсетина минути преди края, да загрее малко и да чака сигнал да сваля анцуга и да се отправя към мястото за влизане на игрището.

Ще се оправи Кордоба, Ван дер Каап ще си седне при Марин на пейката, където е Кристиан Димитров, и общо взето това е, което може да накара феновете да си чешат езиците на тема състав. На тема тактика също няма нищо интересно. Левски се опитва, вече с повечко усилия, да държи темпото и динамиката от предишния треньор.

Елин Топузаков все така не спира да отбелязва голямата заслуга на Станимир Стоилов за това мачовете на сините сега да минават сравнително леко до първия гол. И с Ботев Пловдив, и със Септември левскарите имаха трудност до откриването на резултата, като по стечение на обстоятелствата автор на попаденията бе Рикардиньо. След това при пространства вече е друго, Левски влиза в лесната матрица, тимът привидно леко се прибира, но с готовност за бързо изнасяне.

Промяната от около месец и половина е видимият стремеж на всички да вдигнат коефициента на завършване на атаките с шутове по посока вратата на съперника. Имаше голям период от време, много мачове поред, в които сините доминираха, но какво от това, при положение, че се мотаеха около наказателното поле на съперника и никой не поемаше отговорност да стреля.

Дали от треньорския щаб по някакъв начин и финансово са стимулирали играчите да отправят удари, но категорично процентът на завършени атаки с шутове е вдигнат. Особено това се отнася за бразилците и по-ясно за крилата Велтон и Роналдо, които често обичаха да мачкат топката, да правят излишни финтове, да си я прехвърлят ненужно, вместо да направят по-лесното – да вдигнат глава, да погледнат към вратата и да шутират.

На „Колежа“ лявото крило няколко пъти стреля от средна и далечна дистанция без успех, със Септември подобри мерника и удари напречната греда, другия път топката може и да влезе, както му се получи миналото първенство в Благоевград. Освен това бразилците често трябва да бъркат в ръкава за нови финтове, в немалки периоди от мачовете Левски играе в условията на сгъстена защита и в последната фаза бразилските крила трябва нещо да действат на ситно, като това не се отнася за Рикардиньо, който на този етап няма големи шансове следващия сезон да е титуляр, ако Билал Бари се оправи на сто процента.

Сегашната деветка вкарва някак, къде случайно, къде целенасочено, но няма движението без топка и комбинативността на Бари. Ако сложим кантара, по-полезен е французинът и ако Левски не прави изходящи трансфери, стартовият състав за следващата кампания е ясен.

Желю Станков, "Тема:Спорт"