Защитникът на Етър – Георги Александров – говори в предаването „Домът на футбола“ по Диема спорт преди домакинството на Левски. Двубоят е по-емоционален за него, тъй като е юноша на „сините“ и чувства „Герена“ като свой дом.

„Настроението не е много добро. То няма и как да бъде добро. В лоша серия сме, нямаме победи. Треньорът прави всичко възможно, за да не ни обременява с това, че нещата не са добре. Работим всеки ден, опитваме се да вкараме настроение. Мисля, че нещата ще се подобрят. Дано да успеем да се спасим, макар че тази цел вече изглежда далеч“, започна Александров.

„Играем добре до момента, в който или не изпуснем положение, или не ни вкарат гол. Тогава цялата психология на отбора пада“, призна защитникът.

Той говори и за работата със Светослав Петров: „Работата с него е изключително професионална. Той ни подготвя за всеки един съперник. Досега не е имало мач, в който да сме излезли и да не знаем какво ще направи противникът. Всичко се изпълнява, докато не допуснем гол. Тренировъчният процес и работата е супер. Всичко върви по нормален начин. Обществеността в града не го долюбва заради слабите резултати, но вината не е само в него. Ние сме едно цяло – колкото е виновен той, толкова и ние футболистите“.

свързани статии

Александров сподели и очакванията си за мача с бившия си отбор Левски. „Очакваме да стане един празник. Този град живее за мача с Левски и ЦСКА. Тогава стадионът се пълни, хората се подготвят от две-три седмици. Очакват от нас да играем футбол. За мен Левски е най-големият отбор в България. Това е сцена за показ. Опитвам се да разделям отношенията ми спрямо Левски и спрямо Етър, защото в живота има две семейства. Това, в което ти си се родил и това, което ще изградиш. За мен това са двете семейства в моя живот. Чувствам Велико Търново като мой дом. Първият ми е „Герена“. Там съм прекарал 15 години. Няма как да забравя откъде съм тръгнал и колко ми е дал Левски. Ще дам 120% от себе си за Етър. Самата нагласа за мача е една и съща. Няма значение дали ще играем срещу Ботев, или Левски“.

Защитникът сподели и най-трудните си моменти със „сините“: „Беше изключително трудно да се съберем на първа тренировка осем човека и да не знаем дали ще продължим. Със сигурност беше много тежко. Всички останахме заради любовта към Левски. В този сезон Левски спечели Купата. Ако не бяхме останали аз и тези седем човека, дали щеше да се спечели Купата тогава? На Левски не мога да бъда обиден. Говорихме с г-н Станимир Стоилов и г-н Цанко Цветанов и преценихме, че за мен на тези години е най-важно да играя. Те ми казаха, че няма да могат да ми дадат игрово време. Казаха, че ще ми помогнат с каквото могат, за да отида на място, където да играя и да се чувствам добре. Озовах се тук. Цанко Цветанов направи връзката с ръководството. Единствено мога да съм им благодарен, че ме пратиха тук, защото намерих своя втори дом“.

„Самият факт, че излизам да играя за Левски, всеки мач ме прави щастлив. Може би, ако бях останал още шест месеца, за да вдигна Купата, щях да кажа, че нямам недовършена работа. Мечтата ми винаги е била да вдигна трофей с Левски. Може би това е моята недовършена работа. Дали бих се завърнал? Естествено! Кой не би искал да се завърне вкъщи“, завърши бранителят на Етър.