След национална пауза (да не се бърка с национална кауза) винаги е трудно, отборите излизат от ритъм, някои отсъстващи футболисти се връщат с травми и изобщо, винаги има хиляда и една причини за оправдание при липса на позитивен резултат. А от тук нататък Левски трябва да играе именно за такъв. Ясно е, че трите точки са си три точки и срещу първия и срещу последния, но в това първенство сините за пореден път се изключиха от призовото хоро. Не, че точковият актив сега вече не им е важен, но изхождаме от това, че за клуба всичко, освен първо място е неуспех.

свързани статии

Това беше едно време. Сега, особено в последните 12-13 години, когато първото място е капарирано и после доплащано от един и същи мажоритарен собственик на златните медали, Левски е някъде назад. Към този момент е на четвърто място и ако кажем, че в Подуене не гледат максимално нависоко, дори тайно си мислят за сребърни медали, ще излъжем. С оглед състоянието на другите отбори в първата плейофна група, тимът на Николай Костов е длъжен да натисне педала до ламарината и да смята всяка точка. Европейската квота означава много пари и тимът от „Герена“ няма право да се пуска от международното хоро.

Ако зимната подготовка е била за окомплектоване, след това мачовете до този уикенд са били за напасване, от Славия нататък започва истинската битка. Дори е редно да включим двубоя с белите в един кюп с гостуването в Разград, вечното дерби и визитата на „Тича“. Така менюто става четиристепенно и последния мач от редовния сезон с Берое е в ролята на баклава.

свързани статии

В тези 4 мача Левски трябва леко да остави на заден план всякакви треньорски експерименти. На Николай Костов сигурно дори няма да му бъдат задавани въпроси от рода на – ама защо така стана. Той няма застрахователна полица, с каквато се бе сдобил предшественикът му и който записа 11 мача поред без победа, без да му бъде искано обяснение. На Костов вече един път му се наложи да пише доклад за слабото представяне на Левски преди Нова година, друг е въпросът дали изискващият този доклад Даниел Боримиров изобщо го е прочел.

На „Герена“ два доклада в рамките на един сезон не се пишат, при втори път обикновено раздялата изпреварва момента на вземането на химикалката и белия лист. Николай Костов вероятно е наясно с всичко това и дори вече трябва да преминава на друга вълна. В следващите 4 мача, тоест трудния сериал, ще бъде противопоказно за Левски, ако тръгне да прави някакви въртележки по състава. Сега срещу белите са необходими принудителни промени, но в крайна сметка не е окей треньорът на Левски да се опитва да надскочи нивото. Необходимо е сините не да надиграват, а просто да печелят. И четирите следващи съперника, с леко намигване за Славия, имат стил на игра. Дори ЦСКА има такъв, който може да бъде начеречен нестил, но всички съперници имат игрови достойнства, срещу които трябва да се действа смело, дори с условието Левски да си наруши стила на игра.

Треньорът на белите Златомир Загорчич вече е изиграл мача на компютара си, той винаги се е чувствал добре на „Герена“ и едва ли днес ще бъде по-различно. Славия може във всеки един момент да вдигне обороти и с 3-4 подавания от тяхната половина вече да е на голова ситуация пред другата врата. Тези отработени и многократно тренирани варианти като противодействие срещу доминиращ отбор са показвани през годините от Заги и може би и сега няма да е по-различно. Мястото на Славия в класирането не е никак престижно, някъде на границата между средта и последната плейофна група, но програмата на белите до края на редовния сезон предполага изкачване.

Желю Станков, в-к Тема спорт, заглавието е на Gol.bg

Снимка: Lap.bg