Рикардиньо – подобрената версия на Билал Бари

В сряда Левски финализира поредния си изходящ трансфер – този на Рикардиньо (23 г.), който бе продаден на чешкия Виктория Пилзен. Този клуб го искаше още през зимата и в крайна сметка успя да си осигури  услугите му няколко месеца по-късно. След продажбата му от „Герена“ ще отчетат добър приход за футболист, който заслужи уважението на съотборници от фенове, но така и не успя да се превърне във всеобщ любимец. Ще бъде помнен обаче като винаги ухилен, поздравяващ всеки, както и като най-начетен от сънародниците си, с които в един момент бе наводнена съблекалнята.

Рикардиньо пристигна в Левски в началото на 2023-та от елитния бразилски Гремио и бе взет за заместник на получилия изключително тежка травма Билал Бари (69 мача, 13 гола). Той хем трябваше да замести класическия таран, хем да носи със себе си и нещо от бразилската магия. И всъщност се оказа подобрена версия, макар че бе доста „странна птица“ – почти толкова, колкото при изпълнението на дузпи. Той обаче бе безкомпромисен от бялата точка (б.а. – така реши голям проблем в състава), въпреки че ставаше комично да гледаш засилката му.

На Рикардиньо не му трябваше време за адаптация и направи много силна пролет – вкара 9 гола в първенството. Стори го, въпреки че сякаш не се вписваше в строги тактически постройки и играеше някакъв свой футбол. Веднага пролича, че въпреки че е бразилец, техниката не е от най-силните му страни. Нито в играта с глава – имаше проблеми с ориентацията и преценката при високи топки. Наред с това той рядко влизаше в комбинации, но пък както се казва – голът го обичаше. В доста случаи бе на подходящото място в наказателното поле и рикоширала топка по правило достигаше до него и той я пращаше в мрежата. Умееше да бележи и с изстрели извън наказателното поле. И нещо, което в повечето случаи оставаше някак встрани от играта му – умението да пресира. Еталон в това отношение на „Герена“ бе Билал Бари, но Рики вършеше не по-малко работа в дефанзивен план, защото гонеше противниковите бранители докрай.

Първия полусезон със синята фланелка той повиши очакванията към себе си. Но под ръководството на Николай Костов не успя да се изкачи едно стъпало нагоре. Затова и коефициентът му – мачове/голове падна. През миналата кампания бе точен 11 пъти (9 в Първа лига) в общо 39 мача във всички турнири. Като теглим чертата ще видим, че вкара 20 пъти в 56 срещи, разписваше се средно по веднъж на 209.8 минути. Да, показателите му не са толкова впечатляващи. Но и толкова лоши, защото в последните години сините не са имали изтъкнат голмайстор.

Рикардиньо бе от хората, които не се плашат да влизат в шамарите, и това го доказва важната подробност, че 70 процента от головете му бяха в гостувания (б.а. – разписа се 14 пъти извън „Георги Аспарухов“). Нападателят за малко не успя да се превърне в най-резултатния бразилец, носил синята фланелка (б.а. – Паулиньо има 23 попадения в 97 мача за тима в периода 2018-20 г.).

Да, Рики няма да липсва на Левски и феновете както примерно Велтон, но за година и половина направи така, че да се помни усмивката и козируването му, с което празнуваше попаденията (б.а. – в памет на баща си, който е бил военен полицай). Сега Рикардо Виана Фильо ще отдава почит пред привържениците на Виктория Пилзен.

Янаки Димитров, в-к Тема спорт

Снимка: БГНЕС