Левски взима новия Осимен

Смятаният за сигурно ново попълнение на Левски нападателят Мустафа Сангаре е имал друго препитание по време на пандемията от COVID-19. 25-годишният французин с фигура на великан не изпада в дупка по време на локдауните, които бяха особено жестоки в родината му – Франция. Напротив, намира начин да бъде полезен, а и да изкарва пари. Така става част от системата на „Uber Eats“ и започва да доставя храна и стоки по домовете. Това стана ясно, след като бе представен като ново попълнение в Амиен, където обаче нещата не му се получиха. За сметка на това е обожаван от феновете на Повоа де Варзим, откъдето ще дойде в Левски. Те му лепват два прякора – Батман и Осимен. Причината е, че също като звездата на Наполи е принуден да играе с маска на лицето. Самият той е фен на Марсилия и Дидие Дрогба, Оливие Жиру и Кристиано Роналдо.

„Идвам от семейство имигранти. Роден съм в Париж, но баща ми е от Мали, а майка ми е от Сенегал. Имах възможността да израсна във Франция, живеейки в покрайнините на Париж“, разказва той.

Футболът не е най-любимата му игра. Първите му стъпки са в друг спорт.

„Започнах много късно като футболист, защото преди това играех тенис – спорт, който обичам. Едва на 16 години станах футболист. Играех и преди това, разбира се, но само в квартала. Изведнъж приятелите ме поканиха да се присъединя към тях. Това стана в квартален отбор в Париж. Бях аматьор, но се развих и стигнах до договор с Расинг. Отличих се в няколко мача, вкарах няколко гола (б.р. 2 на ПСЖ). Играх около два месеца в Амиен, но след това получих контузия в гърба и бях извън игра повече от година. После ме преотстъпиха на Борго в пета дивизия. Там играех силно, но договорът ми свърши. Трябваше да търся ново решение за кариерата си“, разказва още гигантът.

Възможностите са ниските дивизии на Франция, Белгия и Испания. В крайна сметка обаче се озовава в Португалия, където е привлечен от идеите на шефовете на Повоа де Варзим.

„Познавах горе-долу португалския футбол, но не и клубовете в страната. Търсих неща за Варзим и бях впечатлен от културата на феновете, страстния начин, по който защитават клуба. За разлика от случилото се в Амиен, когато пристигнах веднага почувствах, че Повоа де Варзим диша футбол. Например, в Португалия феновете ходят по улиците, облечени с фланелките на клуба, докато във Франция това се случва само с отбори като Марсилия и Ланс“, разказва още Мустафа.

Иначе и досега най-големите му кошмари са свързани с контузията, която получава в Амиен. „Първоначално ми поставиха диагноза скъсано сухожилие. Но след това разбрахме, че е минало от таза към гърба… Болеше ме. Не можех да стана или да ям. Отслабнах почти 20 килограма. Минах 50 пъти през скенери, ядрено-магнитен резонанс, взеха ми много кръвни проби. Ходих при лекари от Амиен, Лил, Париж, Марсилия… Но не откриха нищо. След това ми направиха лумбална пункция. На първия път – още нищо… Но на втория откриха, че има бактерия. Изпитах малко облекчение, че най-накрая открих причината за болката си. Започнах лечение с антибиотици юни, юли и август. Но не се получи. Така че ми поставиха инжекции в Париж“, коментира той. Първият му голям мач е финала за Купата на Франция през 2012 година между Лион и Кевии. Тогава гони топката отстрани на терена с екип на лиончани.

Освен това се старае никой път да не стъпва на очертанията на игрището. Това носело лош късмет и означавало, че ще се озове при резервите.

Материал на „Мач Телеграф“