Левски е люлка за чуждестранни национали

Нападателят на Левски Мустафа Сангаре набързо успя да привлече погледите върху себе си. Гигантът с маската има 5 мача със синята фланелка, в които отбеляза 3 гола. И в понеделник стана ясно, че вече го класят и за национал. Харесали са го от Мали. Той има право да играе за „орлите“, защото от там са корените на баща му. Стига да приеме предложението. А историята показва, че той ще бъде легионер номер 14, който ще се изстреля от „Герена“ до национален отбор.

Първият такъв случай обаче не бе приятен за „сините“. И той е свързан със Серж Йофу, който използва повиквателна от националния отбор на Кот Д’Ивоар, за да избяга от Левски. Нападателят обяви, че няма как да се върне заради размириците в родината му покрай опит за преврат. И на „Герена“ повече не му видяха очите, докато не откриха, че играе в Швейцария.

Национал номер 2, който изскочи от „Герена“, бе Брент Рахим. Той риташе повече за Тринидад и Тобаго, отколкото за Левски.

После „сините“ отново се върнаха на картата на Африка. Ричи игра за Нигерия на Купата на континента, а Юсеф Рабех стигна до мъжете на Мароко. Мали пък нямаше как да пропусне Гарра Дембеле. А сега Мустафа Сангаре е тръгнал по неговите стъпки. Неслучайно феновете на Левски веднага го оприличиха на Гарра Втори, след като той се появи като резерва при победата с 6:1 над Локомотив Сф. И именно той оформи този резултат. Сега Санrape може да го наследи и като национал в Мали.

И тук трябва да отбележим Роман Прохазка. Той бе привикан за 3 мача от Словакия, след като стигна дори до капитанската лента на „Герена“. Така Роман се превърна в единствения футболист на „сините“, който е успял да впечатли селекционер от Европа. Тук не говорим за тези играчи, които и преди Левски са имали повиквателни за страните си като Дарко Тасевски, Кристиан Наумовски и най-вече Холмар Ейолфсон.

И отново се намеси Африка. Този път Левски бе представен там от Гари Родригес, който се врече на Кабо Верде.

Следващите трима играчи пък пратиха „сините“ към Северна Америка. Найджъл Робърта напразно би път до Кюрасао, за да подсили националния тим на островната държава. И впоследствие започна да отказва повиквателните, защото така и не му даден шанс при първите от тях да се изяви на терена. Нападателят предпочете да си стои в Европа в следващите паузи за националните отбори.

Хосе Кордоба пък от г-н Никой се превърна в звездата на Панама. Кюрасао пък бе утехата за Нейтън Олдър, който така и не успя да пробие на „Герена“. Халфът два пъти бе пращан под наем. Веднъж в Спартак Вн, а след това и в Спортист Своге. Но никой не пожела да го купи. В крайна сметка Левски се раздели с него.

Но има и един доста интересен случай. И той е свързан с българи, които станаха национали на чужда държава. Невероятно, но факт! Двама българи се оказаха узбеки. Това са Алексей Дионисиев и Георги Георгиев. Под давление на бившия собственик на Левски – Майкъл Чорни – „сините“ трябваше да ударят рамо на Узбекистан. Чорни имаше сантиментални чувства към тази страна. Все пак той е роден в бившата съветска република. Дионисиев и Георгиев се съгласиха да се пуснат в това приключение. Набързо им бяха извадени паспорти и пробваха да класират Узбекистан на световното в Япония и Южна Корея, но не успяха. Все пак имат по 5 мача за азиатската страна.

Има и хора, крито не горят от желание да бъдат национали. Не и на всяка цена. Такъв е Жереми Петрис. Десният бек на Левски бе призован да защитава честта на Мартиника, откъдето са корените му. Той обаче така ни е стъпи на острова, който се намира в Карибите. Нищо, че от там не спираха да му пращат повиквателни. В крайна сметка там бяха принудени да спрат да правят опити да му привлекат вниманието.

Оказа се, че Жереми Петрис има железни доводи. Националният тим на Мартиника се смята за един от най-слабите в региона и предпочитал да подобрява качествата си в тренировки с Левски, а не да бъде бит като тъпан по разни острови. А за капак там може и да се контузи, което ще му пречи да се изявява за „сините“. Разбира се, на „Герена“ бяха доволни от неговото решение.

Левски успя да удари рамо и на националния отбор на България с легионерите си. И трима от тях станаха българи. Интересното е, че и тримата са бранителите. Първо бялата фланелка облече Предраг Пажин, макар и по това време вече да бе част от Шахтьор Донецк. Сърбинът обаче направи име най-вече на „Герена“. И до днес феновете го свързват с Левски, нищо че у нас игра още за Спартак Плевен и Локомотив Мездра. Хърватинът Игор Томашич пък реши, че не трябва да пропуска този шанс, който му предостави България, за да се изяви и на това ниво. На него му бе пределно ясно, че трудно ще може да пребори конкуренцията в родината си, която по това време бе убийствена. Това, разбира се, важи и за Лусио Вангер.

Материал на „Мач Телеграф“

Снимка: Lap.bg