Филмът „Гунди – легенда за любовта” вече мина премиерата си и тръгва по кината. Първите отзиви са, че продукцията е направена с много вкус и става въпрос за един от най-добрите български филми, снимани през последните десетилетия. И с един от най-високите бюджети, възлизащ на около 4,3 милиона лева. Но още след предпремиерата възникна въпросът – защо Никола Котков не присъства никъде като персонаж? Нали двамата заедно са загинали на Витиня…

Публична тайна е, че между вдовиците на Гунди и Котков тегне вражда от близо половин век. Продуцентите Иван и Андрей са имали специален разговор с близките на Котака. Искали са да пресъздадат и неговия образ във филма. Но щерка му Мария и жена му Катя категорично отказали името на покойния бивш футболист въобще да се споменава.

свързани статии

Затова за Никола Котков става въпрос само веднъж – в сцената, когато Гунди говори с жена си Лита преди на 30 юни 1971 г. да предприеме фаталното пътуване от София към Враца, където трябвало да участват с Котков в мач по случай юбилея на тамошния отбор „Ботев”. Споменава, че „тръгват с Котето”. И толкова.

Раздорът между двете фамилии тръгнал през 1976 г., пет години след трагедията на Витиня – това разказаха запознати с междуособиците. Дотогава на всеки 30 юни двете вдовици Лита и Катя ходели заедно на гробовете. Само че възникнал въпросът дали все пак семейството на Аспарухов не дължи някакво обезщетение на Коткови. Все пак Гунди е шофирал злополучния автомобил „Алфа Ромео” при катастрофата, и то с доказано много висока скорост.

По това време Катя съвсем сама трябва да отглежда двете си деца – сина Борислав и щерката Мария. След гибелта на баща им от вътрешното министерство им отпускат по 3000 лева на всяко дете. Само че с годините парите свършили и на дневен ред идва въпросът с обезщетението за катастрофата. Впрочем за същото е претендирала и вдовицата на третия човек в колата – военен, когото качват на бензиностанцията на Витиня точно преди трагедията.

Ставало въпрос за сума от няколко хиляди лева, която в онези години хич не е малка и с нея е можело да се купи апартамент. Вече никой не помни ходило ли се е на съд, не се ли е ходило. По-скоро не. Но оттогава двете фамилии са на нож.

Стигало се е до много грозни дрязги. Преди 10 ноември този конфликт няма как да излезе по медиите и е достояние само на близките на семействата. Но след това Катя дава няколко интервюта. В тях негодува срещу това, че винаги на преден план изтикват Гунди, а Котков стои в сянката му. За което обвинява вдовицата Лита и особено Иван Вуцов, най-близък приятел на Аспарухови и човек на много високи позиции във футбола ни.

свързани статии

По думите й, на семейството на Аспарухов се е помагало много, а на наследниците на Котака – не. „Можаха да дадат на сина на Гунди пари, за да замине за Бостън, а на нас – нищо”, нарежда вдовицата на Котков. В крайна сметка синът им Борислав си отива от рак преди 12 години. Щерка им Мария е жива и здрава, работи в Столична община. И двамата израстват без баща. Днес Катя живее с втория си съпруг Димитър в монтанското село Бъзовец.

Близки до двете фамилии коментират, че Гунди и Котков ще се обърнат в гробовете, ако разберат какво чудо са отношенията между роднините им. Знае се, че двамата велики футболисти са били много близки още в годините, когато Аспарухов играе в „Левски”, а Котков е ас на големия отбор на „Локомотив” (Сф) от 60-те години. Дори като локомотивец Котака – нападателят с най-добър ляв крак у нас, е споделял, че иска да играе заедно с Гунди. Това става през 1969 г., когато обединяват „Локомотив” и „Славия” под името ЖСК „Славия”. Никола Котков е твърдо против тази безумна симбиоза, наричана от запалянковците „Белите сажди”. И отива да рита с Аспарухов в „Левски”.

И Лита, и Катя са признавали неведнъж, че двамата били почти неразделни в годината преди трагедията. Преди всяка тренировка Гунди е идвал пред дома на Коткови до Сточна гара, за да го вземе с колата и да го откара на тренировка.

Разбира се, подобно преминаване на такъв голям футболист в „Левски” няма как да стане без намеса от високите етажи на властта. Трансферът е уреден с благословията на левскар №1 в Политбюро на ЦК на БКП – вътрешния министър Ангел Солаков. Знае се, че той дълги години е бил близък с Котака. Заради което някои дори изкарват Котков доносник на Държавна сигурност, тъй като още с пристигането си в „Левски” получил капитански чин в МВР, докато повечето от останалите били с по-ниски звания. Освен това го набеждават, че е алкохолик.

Бившият шофьор на футболната федерация Марин Стоянов опонира: „Това не е вярно! Истината е, че Котков си патеше от доносници. Бяха го наклепали, че пие много. Не че беше пълен въздържател. Но ако е седнал на една водка в „Москва”, онези се обаждат в дружеството и долагат – Котков обърна пет водки! Поръчва си една кока-кола и онези веднага доносничеха, че уж му носели кола с водка, за да замаскира алкохола. И това бяха хора, които иначе му се пишеха приятели и го потупваха по рамото… Той беше много добър човек и не искаше да повярва, че уж близки го клеветят по такъв начин”.

Действително, по онова време повечето от водещите ни футболисти не стоят далеч от чашката. В това число и асове като Димитър Пенев от ЦСКА, Георги Соколов от „Левски”, Пешо Величков от „Славия”… Да не говорим, ако си роден в спиртосана махала като „Орландовци“, какъвто е случаят с Никола Котков, с баща му и с брат му Георги. Но как ще вкара четири гола на ЦСКА, след като по слуховете изпил четири водки преди това?!

Истината е, че Никола Котков и до днес не е достатъчно добре почетен в историята на футбола ни. Но все пак на неговото име е кръстена неголяма улица в „Надежда”, където на трафопоста е изобразен ликът му. В една от градинките има негов паметник. Всяка година се организира детски турнир в чест на Котков. А на фасадата на стадион „Локомотив” пише „Необикновеният отбор на обикновения човек” – такъв, каквито са били и Никола Котков, и Георги Аспарухов.

Станил Йотов, в. „Уикенд“

Снимка: БГНЕС