Истинско удоволствие за високите етажи в Левски бяха обясненията как, кога и защо са се спрели на Станислав Генчев за треньор на сините. Ето обаче, че скоро ще се наложи да бъдат давани откровения относно причините за раздялата. Която ще стане по-скоро рано, отколкото късно. Щом клуба официално обявява, че той си е треньор, значи ясна е работата.

Естествено е, че всеки левскар си има своите доводи за и против работата на всеки специалист, но истината, която не иска да прочете и самия Генчев е, че Левски се оказва висока летва за неговите качества. Генчев не е първият, няма и да е последният с такава категорична санкция от трибуните.

Реално и стратегически погледнато, нищо фатално не е станало. Нито за него, нито за Левски, нито за бившия му клуб Крумовград. Той опита и видя каквото видя, сините също опитаха и за тях си направиха изводи, а по-скромния клуб от Родопите пак си е в средата на таблицата.

През лятото Станислав бе длъжен да откликне на офертата от “Герена”, а и от Левски бяха длъжни да го поканят след като вече той пообиколи неслучайни клубове, показа някакво израстване и видимо бе узрял. И ако някой изтъква младостта като причина за очертаващия се провал, нека върне лентата към други бивши треньори на Лудогорец – Дерменджиев, Стойчо Стоев, както и към Илиан Илиев. На Левски не се отказва, както и Левски не може да остане безразличен към кандидат, който е във фокус и с висок рейтинг.

Проблемът обаче е в дълбочината, когато се избира треньор. Не си е работа да си на мястото на Сираков/Боримиров. Звънят мениджъри от всички краища на света, пращат CV-та, препоръчват, съветват. Пресилено би било да се твърди, че Левски няма право на грешка, защото през годините се убедихме, че след всяко дъно се оказва ново дъно.

А и при неналичието на реална перспектива за шампионска титла, всеки кандидат за наставник на тима е наясно, че каузата първо място е изгубена, освен ако отнякъде не се появят камиони с пари. Което пак е гаранция нулева и примерът е на няколко километра наблизо в Борисовата градина.

Ела да направиш отбор. Това съдържа поканата, което е различно от – ела да направиш Левски шампион. На този етап Генчев не направил разпознаваемо играещ отбор, по-скоро е разпознаваемо неиграещ и е изключително далеч от това да направи сините шампиони.

И всеки, който получи телефонно обаждане с такова съдържание най-напред ще се сети, че ще е поставен в неравна битка с два клуба с повече пари, с по-добра структура и организация и не на последно място по-добра база и школа.

А на първо място е съблекалнята, но не като помещение, а като съдържание. Каквото и да ви говорят за провала на Генчев – дълговете, времето, разменените кръгове и програмата, контузиите, наказанията, съдиите, някои излишни словесни интервенции на ръководството, причината е чисто футболна. Треньорът си заплю 3-5-2 (при положение, че в началото обяви 4-4-2 за любима), но сама по себе си никоя постройка не е стихотворение. Много е спорно, дори съмнително, че Генчев е наясно как се отива на такова сложно място като „Герена“ и се променя софтуера.

свързани статии

Неговото е някакво частно самоуко 3-5-2. Трябва да си много напред с материала, много да ти чува петела, за да изградиш отбор с нова философия. Да се отклоним с детайли. По нашите ширини 3-5-2 се използва за изненада, нещо като висш пилотаж. Ераносян я използваше в шампионския Локо Пловдив, припомняме и Лудогорец на Херо с 3-5-2 като гост на Брага и заигравката с Хофенхайм на Нагелсман, когато за 90 минути треньорите се надцакваха и променяха схемите в движение. Или пък Станимир Стоилов, който начело на Левски обръщаше отбора на 3-5-2 за натопорчените мачове.

Та идеята е в Левски да търсят адаптивен, можещ и разбиращ треньор, който задължително има План Б и План В. Нека не звучи крайно, но Генчев дори нямаше План А. Неговото 3-5-2 бе някакво китайско, неистинско, стил без етикет. Не казваме, че следващият треньор трябва да е примерно Саид Ибраимов, но е желателно да се е докосвал или дори откраднал нещо от споменатите по-горе можещи специалисти. И без много фанфари и обяснения през Фейсбук да успее да убеди аудиторията, че има знания, самочувствие и умение да разтърси Левски спортно-технически. Няма друго спасение за сините към този момент, освен коренна промяна.

И в тази връзка, какво лошо има Боримиров, който се самообяви за човека, задаваш посоката на Левски, да се консултира със Стоилов, Херо, Илиан Илиев, които по обясними причини са с нула процента вероятност да се върнат на “Герена”, за подходящ вариант. Както питат външни близки хора дали този футболист става или не става за Левски, така може да се подходи и при избора на нов треньор. Много е съмнително обаче Сираков и Боримиров да са разпитвали хора от бившите клубове на Генчев – как е, разбира ли я тази игра, има ли изгледи да се самонадгради в Левски, какви тренировки прилага, вкарва ли разнообразие, последователен ли е, конструктивен ли е, как се държи при форсмажорни обстоятелства, как опитва да излезе от криза и още в този стил. Всичко това трябва да се обмисли за следващия треньор, а не просто да се оферира някое нашумяло име или да се извади
някой от нафталина като Костов.

Създава се впечатление за някакъв управленски футболен цунгцванг, в който шефовете са свободни да търсят някакво решение, въпреки очевидната невъзможност за всякакво маневриране. Защото този треньор не дава признак на човек, който би извел отбора от това състояние и фактът, че казва – нямаме криза на представянето, а криза на резултатите – е красноречиво доказателство, че ситуацията е близка до безнадеждната. И колкото по-скоро се потърси друг вариант, по-добре за всички страни.

В последните много години само един треньор си е тръгвал от Левски без да има криза на представянето. И сега, две години и половина след това, се оказва, че Станимир Стоилов по-добре да не беше поемал отбора за втори път. Да си беше хвърлял въдицата на хасковския язовир, без да идва на „Герена“ показва, че нещата могат да са по-добре, без да вдига летвата на очакванията. И е добре тази летва да си бъде свалена на нивото преди и след него. Така или иначе публиката си свикна с поддържаща роля на Левски, само купата преди две години вкара хилядите сини фенове в някаква лудница и това беше.

Сега ще продължат да се менкат треньори, върволицата от играчи ще се ниже. И така ще е докато в клуба не овладеят изкуството на преценката. Да разбираш от треньори и после да разбираш от футболисти, не е лесно. Най-добрата експертиза има време да ни убеди, че е точно такава. Но всъщност в безвремието има време за всичко.

Материал на "Тема спорт"

* заглавието е на Gol.bg