Левски е връх за Маркович, но той не е

Една от първите задачи на Станислав Генчев след назначаването за треньор на Левски бе да обяви, че държи в състава да бъде привлечен опитен чуждестранен вратар. Причината бе, че в предишната кампания Пламен Андреев бе колеблив. Вярно е, че младокът бъркаше, но той бе поставен под приятелски огън – наставникът Николай Костов не спираше да го критикува. Генчев и щабът му обаче изумиха с избора си за играч под рамката. С тяхното одобрение на „Георги Аспарухов“ пристигна 28-годишният хърватин Матей Маркович. Бърз поглед във визитката му показваше, че той идваше от завършилия на последно място в местното първенство Рудеш, който в 36 мача бе инкасирал 85 гола. От тях в 24 под рамката бе Маркович, а в тях му се бе наложило да вади топката от мрежата си 55 пъти. Въпреки това за местните привърженици той бе герой, затова и го наричаха МММ – Майстор Матей Маркович.

Генчев оправда избора си с факта, че бил много бърз. С това си качество обаче стражът бе достигнал до тимове като НК Загреб, босненските Челик и Крупа, словашкия Земплин Михаловце и гръцкия Левадиакос (б.а. – единият от сезоните там е във втора лига). И Левски бе връх за него. Със сигурност обаче Маркович не е такъв за сините. Това категорично може да се каже след първото завъртане от мачове в шампионата.

Матей започна кампанията като титуляр, но още след 6:1 над Локо София в „Надежда“ получи контузия и във втория кръг въобще не бе в групата. А под рамката застана Пламен Андреев. И младокът захапа със суха мрежа срещу Ботев Враца. Тоест, конкуренцията в състава бе налице. Но малко след това младежкият национал бе продаден на нидерландския гранд Фейенорд, а Маркович реално остана без алтернатива, защото Иван Андонов в един период лекуваше контузия на китката.

Нормално бе хърватинът да получи толеранс. Все пак е легионер, свиква с езика и със защитниците пред себе си, които трябва да намери как да командва по най-добрия начин. Той нареди няколко сухи мрежи, като в някои от мачовете се отличи с добри намеси. До октомври отбраната на сините действаше сигурно, но по правило се пропукваше по веднъж. И точно в тези ситуации идват моментите на вратаря. И това е голямата разлика между Левски и предишния му тим Рудеш, в който буквално е бил като на стрелбище. Тогава е лесно да блеснеш, но когато се намесваш епизодично и неточно, то нещата взимат да се набиват на очи.

Точно това се случи и с вратаря на сините. Сигналната лампа светна още при 2:1 над Арда на „Герена“, когато излезе много неразчетено извън пеналта и достигна почти до тъча, но не спря противниковия нападател Станислав Иванов, който го преодоля. Кърджалийци пропуснаха нарисуван гол, но от този момент нататък неточностите на стража зачестиха. Той направи чиста дузпа срещу ЦСКА, която обаче не бе отсъдена. След това на неговата съвест трябва да лежи първият гол на Берое на „Георги Аспарухов“. В гостуването на втородивизионния Пирин за купата изпадна в комична ситуация, след като изпълни неправилно тъч на повече от 30 метра пред вратата. Дойде визитата на Черно море на „Тича“, в която определено можеше да се намеси по-добре при попадението на Дуду. Не се запомни и със спасяване при срамното поражение от Септември. Тоест започнаха да излизат една по една грешки – кога неправилно излизане, кога позициониране и оттам слаба намеса, кога грешен прочит на ситуацията. Неща, които на Пламен Андреев не бяха прощавани и въпреки възрастта бе хапан дори от треньора си. Засега Маркович минава между капките. Но в Левски трябва да са наясно, че той не е дългосрочно решение за титуляр под рамката. В 11 шампионатни мача е допуснал 12 гола. И няма двубой, за който да кажеш, че е измъкнал тима. А именно това е работата на вратарите. Затова и през зимата е наложително на „Герена“ да се огледат за друг играч на поста. Който да е не само бърз, а и да внася необходимата сигурност в отбраната. Защото в момента по няколко пъти средният централен защитник на сините Кристиан Димитров ръкомаха към Маркович. Което не говори никак добре.

Материал на „Тема Спорт“